В класиката на Оскар Уайлд „Портретът на Дориан Грей“ силата на един сбъднат копнеж е способна да погуби повече от един живот. Тази приказка за възрастни продължава да устоява на времето, което се оказва на нейна страна, но не и в полза на човешката природа – колкото и векове да изминат, изглежда, че култът към външния блясък за сметка на вътрешното богатство не намалява.

Добре познатата история от Оскар Уайлд разцъфва в постановката на режсьора Стайко Мурджев и неговия асистент и драматург Ирена Иванова. От март 2019 г. представлението е част от репертоара на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград и, за щастие, може да бъде видяно и в Театър „Азарян“, където спектакълът гостува вече няколко пъти.

Още при влизане в залата гостите са посрещнати от Портрета – мъжко лице на голямо платно, което ще служи като фон за развитие на разказа, но ще заеме и главна роля в събитията. Благодарание на мултимедията, използвана в спектакъла, изображението се променя с напредването на действието, превръщайки се в жив участник.

Забележителни са и останалите сценографски решения – екрани, които рисуват елементи от пространствата на действието и заедно с играта на останалите сценични светлини допринасят за драматизма на сцената. 

Хорът от слуги под общото име Виктор повежда разказа с осъзната театралност. Красивите слова на Оскар Уайлд са облечени в необходимата емоционалност от останалите актьори, без те да преиграват, въпреки някои залитания и съществуващи възможности. 

Севар Иванов е чудесно попадение за ролята на Дориан Грей. От почти дразнещо съвършен и невинен младеж той се трансформира в отблъскващо покварен злодей, който попада в собствения си капан. На това стават свидетели останалите поддържащи персонажи. Калин Врачански е достоверен и симпатично лукав като лорд Хенри Уотън, който предава типичния интелигентен хумор на Оскар Уайлд. 

Противоположност на лорда е художникът Базил Хауърд, изигран от Александър Хаджиангелов (който се редува в представленията заедно с Димитър Захариев). Неговата игра и костюми са най-естествени и изчистени от театралност, което контрастира на общата режисура и рискува да даде обратен ефект. Но ако разгледаме това решение в контекста на единствения герой със здрав разум, това би придобило смисъл.

Сибил Вейн на Мариана Бонева е витална и по детски невинна, затова и актрисата с лекота кара сърцето на публиката да се свие при развоя на събитията за трагичната героиня. На фона на нейната жизнерадостност изпъква още повече враждебността на брат ѝ Джеймс Вейн (Кънчо Кънев) и неговото желание за мъст.

Костюмите устройват среща на викторианска епоха и съвремието – стилно загатване за нравите, които не са се променили особено и до днес. Дрехи в типичен викториански стил с високи дантелени яки се редуват с жакети с орнаменти, каквито можем да видим и днес, кожени якета и райета.

Важна роля в представлението играят пластиката и хореографията, като те разказват истории и предават емоциите на героите, спестявайки думи, които не биха имали същата експресивност. Музиката на Петър Дундаков внушава усещането за разкаяние и изкупление, особено с оперните вокали. 

Така „Портретът на Дориан Грей“ се превръща в ефектно гмуркане в бездната на човешката душа, което съчетава класическото и модерното в един спектакъл с внимание към всеки елемент. Вероятно представлението ще ви привлече заради английската класика, но ще го запомните най-вече с иновативния визуален подход към нея.

Следващата дата, на която може да гледате „Портретът на Дориан Грей“ в Театър „Азарян“, е 11 ноември от 18:30.