„Аз, досадникът” – бъркотия, която ще ви умори от смях

С „Аз, досадникът” със сигурност няма да скучаете. Главни действащи лица са Мариан Бачев и Александър Кадиев, които попадат в две съседни хотелски стаи в малко градче във Франция. Жан Мартен (Бачев) е наемен убиец, а съседът му по стая е Франсоа Пиньон (Кадиев), който е фотограф и преживява любовна раздяла. Постановката е от Франсис Вебер, а неин режисьор е Богдан Петканин.

Сцената в театър „Сълза и смях” е с реквизити в типично френски стил. Двете малки хотелски стаи са семпло подредени – легло с красиви метални рамки, масичка с телефон и малко прозорче с изглед към Съдебната палата. Сградата е ключова в цялата пиеса. Наемният убиец Мартен трябва да убие престъпник, който всеки момент ще докарат, а съседът му по стая Пиньон е пратен по работа – да направи снимките на живота си, като заснеме евентуалното покушение. Разбира се, има и любовна драма, която ще премине през комични развръзки.

Двете хотелски стаи имат вътрешни врати една към друга, които почти няма да се затворят през цялата постановка. Неуморните Сашо Кадиев и Мариан Бачев се налага да се запознаят поради опита за самоубийство на един от героите. В цялата бъркотия се намесват пиколото с шапка като „канче”, двама френски полицаи, възлюбената на Франсоа Пиньон – Луиз, и нейният психолог Волф, които са безпогрешно изиграни от Асен Лозанов, Тихомир Благоев, Димитрина Гинева, Филип Янев, Цветомир Ангелов и Цветана Радушва като камериерка.

Пиколото настанява главните герои, като не спира да приказва, да ги разпитва и да разказва някакви истории. Отначало всеки би си помислил, че именно той е „досадникът”, докато Франсоа Пиньон (Сашо Кадиев) не започва да приказва. „Приказва” е меко казано, защото той не млъква през цялата постановка. Влиза напълно в образа на досадния, притеснен, приказлив французин. На всичкото отгоре се опитва да се „самообеси” – първо на щорите на прозореца, на лампата, а накрая – и на душа в банята. Причината за това е отказът на любимата му Луиз да се срещнат „дори за пет минути”. Точно тази случка среща двамата главни герои в стаята на Франсоа. Жан Мартен (Мариан Бачев) се съгласява да „пази” почти самообесилия се Франсоа, само и само да го накара да напусне стаята си, за да може необезпокояван да извърши покушението срещу престъпника, когото чака.

Енергичният Пиньон започва да прави всякакви опити, за да накара Луиз да се срещнат, а Жан Мартен е принуден да се съгласява с щурите му идеи, само и само да го остави на мира, за да си свърши работата.

Неуморимите Александър Кадиев и Мариан Бачев  не позволяват на публиката да си вземе глътка въздух, защото комичните ситуации, в които попадат и прекрасната актьорска игра, карат цялата зала да избухва в смях, последвал от бурни аплодисменти.

Новото приятелство, което се завърза между Пиньон и Мартен (или Жани, както го нарича Франсоа), се оказва пречка за наемния убиец. Героят на Мариан Бачев е поставен през изпитанието да свърши работата си добре или да се отърве минута по-скоро от наистина досадния си съсед по стая. Франсоа иска услуга след услуга от новия си приятел, който туко-що му е спасил живота, дори не губи собствения си, за да угоди на прищевките на Пиньон.

Чудите се какво смешно има в една любовна драма, опит за „самообесване” и наемен убиец?! Всичко! Всяка тяхна дума и действие караха публиката шумно да се смее, а актьорите да забавят репликите си, докато публиката отново затаи дъх за следващите комични сцени. И сякаш двамата не са достатъчни, че и пиколото, което непрекъснато се появява, за да помогне в трудна за героите ситуация, а и посредата на всичката бъркотия, се появяват Луиз и доктор Волф, за да оставят публиката без дъх.

Всичко на сцената е толкова динамично, че понякога ми беше трудно да следя случките в двете стаи. Мариан Бачев и Александър Кадиев превземаха сцената така, че дори и двамата бяха повече от достатъчни.  „Аз, досадникът” определено стана любимата ми комедийна постановка.

След появата на Волф и Луиз, бъркотията на сцената става абсолютна. Любовен триъгълник, пречупен през призмата на комедията – определено добра комбинация. Тъкмо когато Жан Мартен е сигурен, че може да заеме позиция на прозореца си, да нагласи оръжието си и да чака точния момент – инжекция силно успокоително преобръща историята на 180 градуса. Представете си наемен убиец, който не може да контролира нито една част от тялото си, как би убил човек. Още повече изигран от неуморния Мариан Бачев!

Краят на постановката е съвсем неочакван. Но ви обещавам, че дори за секунда няма да скучаете. Пригответе се за смях в големи дози. Бих искала да разкажа всеки един момент от „Аз, досадникът”… е, добре де – единственото, което ще Ви разкрия е, че Александър Кадиев млъкна точно за 6 секунди през цялата постановка.

Е, погъделичках ли любопитството ви? Определено няма да сгрешите, ако решите да посетите „Аз, досадникът”. Това е идеалната постановка, ако сте фен на комедията, имали сте кофти седмица или напоследък ви липсва смехът. Побързайте да си купите билети, защото свършват много бързо, въпреки че постановката се играе от почти две години.


Автор: Таня Панайотова

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to