Кино

Преди „Бохемска рапсодия“ Бог създаде “The Doors”…

11.12.2018
Заедно в час

Огромният успех, който предизвика с появата си дългоочакваният биографичен филм „Бохемска рапсодия“ вероятно не е изненада за никого. Лентата, посветена на безсмъртния Фреди Меркюри и Queen, беше широко обсъждана много преди да излезе на екран, а феноменалната игра на Рами Малек развълнува не само феновете на бандата, но и любителите на седмото изкуство въобще. Истината е, че отдавна не се беше появявал филм, посветен на рок икона, който да се превърне в такова събитие. Замислих се колко отдавна всъщност. Само преди две години скъпоструващият сериал на HBO „Винил“, зад който стояха имена като Мик Джагър и Мартин Скорсезе, беше прекратен след първия сезон поради разочароващи резултати, въпреки амбициозната си задача да ни върне в музикалния бизнес от 70-те. Започнах да прехвърлям наум гледаното през годините и изведнъж се появи той. Абсолютен и митичен! “The Doors“ на Оливър Стоун от далечната (вече) 1991 година. Изгледах го отново и усещането беше неописуемо.

Вал Килмър в ролята на Джим Морисън в „The Doors“

Приликите с „Бохемска рапсодия“ са поразителни. Раждането на “The Doors”, както в случая с лентата за Фреди, е мъчително. Няколко години минават от появата на идеята за филм до реализацията на проекта. Членовете на бандата не реагират еднозначно, възникват разногласия за начина, по който Стоун си представя сценария, а кастингът е тотален хаос. За главната роля са спрягани Том Круз, Джон Траволта, Джони Деп, дори Боно от U2. Накрая не друг, а Вал Килмър убеждава режисьора, че той е точният човек за ролята на Джим Морисън. За да се подготви за ролята, Килмър научава около 50 песни на The Doors, част от които пее и във филма.

Днес може и да спекулираме как би изглеждал „Бохемска рапсодия“, ако Саша Барон Коен бе поел ролята на Фреди, както предвижда първоначалният проект, но именно актьорската игра на Рами Малек изстреля в космоса лентата с автентичния, емоционален и артистичен подход към личността на фронтмена на Queen. 27 години по-рано Вал Килмър прави роля, след която човек трудно може да прецени кой е истинският Морисън. Той е просто изумителен, влязъл под кожата на най-големия поет в историята на рока.

Други две знакови фигури от Холивуд също правят силни роли в “The Doors”. Мег Райън се въплътява в образа на Памела Карсън, приятелката на Джим, която е с него до смъртта му през 1971 г. в Париж и умира три години по-късно от свръхдоза хероин. Кайл Маклоклан, познат ни от екранния образ на агент Купър в „Туин Пийкс“, е в ролята на Рей Манзарек, клавиристът на групата и автор на хипнотичните мелодии, оставили The Doors в историята.

Гледан от дистанцията на времето, самият филм е приковаващ със своето аудио-визуално въздействие. Задъхан, опиянен, изпълнен със страст, с халюцинации, с любов, с енергия отвъд границите, с невероятната мощ на движещи се, пулсиращи, танцуващи хора, с голота, бълнуване, алкохол и наркотици, с насилие и музика, с поезия… Абсолютен екстаз, в който магнетичният образ на Джим Морисън доминира и дълбае съзнанието на зрителя. “I am the lizard king. I can do anything!”.

Мег Райън в ролята на Памела Карсън в „The Doors“

Проследяваме трансформацията на Джим от свенлив младеж, който дори се притеснява да се изправи лице в лице с публиката до предизвикателна суперзвезда, разголваща се на сцената. Въвеждащите кадри, в които невръстният Морисън заедно със семейството си става свидетел на катастрофа из пътищата на Дивия запад и вижда смъртта на възрастен индианец, е много характерен мотив, обрамчващ целия сюжет. Индианецът се появява в различни сцени като безмълвен образ, излязъл от бълнуване, от смътен спомен – съдбовен и неумолим. Виденията във филма се преливат едно в друго, препускат под звуците на умопомрачителната музика на The Doors и действат шоково за неподготвения зрител. Концертите на бандата, обичайно съпровождани от ексцесии и сблъсъци с полицията, ексцентричните изблици на Джим, неговата вманиаченост по смъртта и непрестанните му опити да живее на ръба – този опит на Стоун да представи най-вече крайностите, най-вече мрачните черти от образа на легендарния музикант, стават обект на множество критики.

Рами Малек като Фреди Меркюри в „Бохемска рапсодия“

Както и в „Бохемска рапсодия“, и тук критики отнасят някои разминавания между описаните във филма събития и реалността, макар в случая да липсват фрапиращи неточности като начина, по който Фреди съобщава на Queen новината, че е болен от СПИН. Едва ли разминаванията с достоверността са основната причина за смесените чувства, с които филмът е приет навремето. По-вероятната причина наистина е скандалният образ на Джим Морисън, изграден толкова блестящо от Вал Килмър – вечно с бутилка в ръка, вечно надрусан, често изпадащ в крайности, обсебен от привлекателността на смъртта. Мнозина предполагат, че подобен привкус на скандалност би имал и „Бохемска рапсодия“, ако бе останал в ръцете на Саша Барон Коен. Това е и една от разделителните линии в коментарите по филма – сравнително обраният образ на Фреди, акцентиращ върху музиката, не допада на онези, които биха искали да видят акцент върху разюздания му личен живот. Но въпреки критики от този тип, и Вал Килмър, и Рами Малек, правят фантастични роли, които ще останат в историята на седмото изкуство. Вал Килмър като Джим Морисън вече е там, в историята на киното – гениална роля, изключително превъплъщение, което трябва да се види от всеки, изпуснал по една или друга причина да изгледа “The Doors” до момента.

Рами Малек и Гуилим Лий като Фреди Меркюри и Брайън Мей в „Бохемска рапсодия“

Ако говорим за емоции, предизвикани от филм, „Бохемска рапсодия“ определено има потенциала да докара до сълзи голяма част от зрителите. В погледа на Рами Малек се събират триумфът и трагедията на един неповторим талант, оставил внушително наследство. И вие го усещате, усещате умиращия гений, който казва, че „шоуто трябва да продължи“. Далеч по-малко вероятно е да заплачете, докато гледате “The Doors”. Този филм кара кръвта да кипи, зениците да се разширяват, тялото да се движи по неподозиран начин. Отваря „дверите на възприятието“ по начин, по който и Хъксли не би могъл да си представи. Този филм е дрога, плъзва по цялото тяло и те изпраща в друго измерение. А там, в другото измерение, е Кралят-гущер. Той е стар, кожата му е студена… “Ride the snake, ride the snake, to the lake, the ancient lake, baby…”.

Да изтупаш от прахта на времето филм като “The Doors” е невероятно преживяване. Без 3D ефекти, без пуканките в киносалона. Абсолютно изкуство. За абсолютен артист, какъвто завинаги остава Джим Морисън. Ако вече сте гледали „Бохемска рапсодия“, направете си труда и потърсете “The Doors”. Ще ми благодарите по-късно.


Автор: Георги Грънчаров

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Васил МирчевПет филма на Куция бог - Васил Мирчев24.09.2016

Още от Под Моста

Емилия НайденоваИнтервю с Ейлиш ни Гуивна, автор на „Литературен обяд и други разкази“Литература