„Разкази под екстази” на Бегбеде– по-малко разкази, повече екстази

29.04.2014

362.max„Човек трябва да живее с 800км в час и веднага след това да умре с мозък,размазан като сперма на предния капак.“

Вижте още: „ОЦЕЛЕЛИЯТ” НА ЧЪК ПАЛАНЮК – ЗАГЛУШЕНИЯТ ПИСЪК НА БОЛНОТО ОБЩЕСТВО

Ние сме родени, за да бъдем зависими. Никой не говори за дрога. Не е нужно да се боцкаш, за да си зависим. Подвластни сме на прекалено много институции, тенденции, мисли, животи, за да избягаме от това.

Бегбеде пише за дрогата и чувствата, за чувствата и дрогата. Има ли разлика? И в двата случая е вероятно да свършиш в някоя канавка, и в двата случая нямаш власт над себе си във времето преди канавката. Както и да е. Това не е книга, в която екстазито трябва да се приема буквално. Става дума за изборите, зависимостите, делириума и абстиненцията. А в живота не е нужно да се друсаш, за да минаваш през тези фази.

Бегбеде не е изкусен автор, но го бива в някои неща. Фабулата му е по-скоро скучна за не-френските граждани (а може би и за тях самите), но пък се чете бързо. Всъщност, на никого не му пука за неговия личен живот или как популярните му сънародници си прекарват времето. Обаче в същото време, съдейки по продажбите на книгите му, всеки се интересува. Съдържанието е плоско, но той знае къде да забие необходимите пирони. Употребата на думи с реалните им имена го прави по-атрактивен за читателите, на които им е писнало да четат сложно казани прости неща.  В творчеството на Бегбеде има енергия, има и извратеност, която придава изящество на тази енергия.

Вижте още: POSTSECRET COMMUNITY – ЗА ТАЙНИТЕ, ВИКА НА ХОРАТА И ЕДНА НАЛУДНИЧАВА ИДЕЯ

„Удоволствието си има предимстово: за разлика от щастието то съществува.“

Всеки нов разказ е като ново хапче екстази. Носи своята история, но трябва да минеш през тиня от извратеност, докато я разтълкуваш правилно. Като наркотик в кръвта ти – постепенно отровата се спуска по каналите, докато не достигнеш така желания ефект. Не си ли купуваме удоволствие, за да симулираме щастие? Не търсим ли залъгване на мозъка, за да раздвижим и другите органи? Каква е разликата между това да обичаш и да се преструваш, че обичаш, при положение че успееш да излъжеш самия себе си? Бегбеде знае какво да каже. И като заговорихме за любов…Признавам си, че силно впечатление ми направи разказа „Най-гадната новела в този сборник”.

Не са ти нужни наркотици, за да се сгромолясваш от Еверест до Марианската падина със скоростта на метеорит без посока.  Паденията са като удоволствието. Имаме нужда от тях, за да си мислим за щастието. Или поне да си представяме, че го има. Бегбеде представа любовта не като война, а като безкрайно надлъгване. Гонитба, в която няма победител, а само надбягани. Безкраен хиподрум, в който два мозъка чукат две сърца. И метафората на екстазито се появява точно там. Като тотален оргазъм. Болка. Жажда.

„Пия, за да забравя, че съм забравен.“

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаПътуване във времето с големите Азимов и Силвърбърг13.04.2020

Още от Под Моста

Под МостаДигиталното образование – създаване на цифрова екосистемаОбразование