„Ребека“ – господарката на Мандърли от Дафни дю Морие

Наред със „Сол при солта“ на Рута Сепетис, „Ребека“ се нарежда до най-добрите ми книжни попадения за тази година.

Романът на Дафни дю Морие е истинско удоволствие за сетивата. 400 страници пленителни описания, съспенс, реалистично изградени персонажи, въздействаща фабула и пълно потапяне на читателя в атмосферата на събитията.

„Нощес сънувах, че съм се върнала в Мандърли“ / „Нямаше да отваряме дума за Мандърли, аз нямаше да разкажа за съня си. Защото Мандърли вече не беше наш. Мандърли вече го нямаше.“

С тези изречения започва и завършва първа глава от романа на английската писателка и драматург дю Морие.
На Френската ривиера богатият вдовец Максимилиан де Уинтър се запознава с компаньонката на досадна и егоцентрична дама на средна възраст. За разлика от работодателката си, младото момиче стои не на място със своята скромност и плахост в света на богатите и известните. Как се казва тя читателят така и не научава, освен че носи „много хубаво и необичайно име“. Незнайно как именно със своята незаинтересованост към скъпите удоволствия неназованото момиче съумява да спечели вниманието на Максимилиан и за по-малко от месец да получи предложение за брак. И така плахото девойче, наскоро излязло от пансиона се превръща в новата лейди ди Уинтър – господарката на Мандърли. Но за нея това определено не е щастливият край от приказките, а по-скоро действие първо на трагедия. И завесата се вдига …

„Там (в Мандърли) бях натрапница, чужд човек, тръгнал да обикаля из стаи, които не ме познаваха, седнал на писалище и стол,които не бяха негови. Тук беше различно. В Долината на щастието никой не беше натрапник.“

Романът носи всъщност името на първата госпожа ди Уинтър. Починала при инцидент с лодка в морето преди година, тя все още не си е тръгнала от сърцата и умовете на персонажите. Всяко нещо в Мандърли носи нейния отпечатък, всички сравняват новата и мъртвата съпруга (в ущърб на първата); Ребека е в спомените на всички със своята безмерна доброта, необикновена красота и интелект. Но духът на Ребека не е намерил спокойствие и една неочаквана катастрофа в морето вади старите скелети от гардероба. Нищо и никой не е това, за което се е представял и парчетата от пъзела трябва да се наредят наново.

„Пъзелът се подреждаше плочка по плочка, истинската Ребека придобиваше плът и кръв, изникваше от света на сенките като жив човек, излязъл от рамка на картина.“

Поздравления на издателство „Лабиринт“, че всеки техен роман е такава наслада за читателите – прекрасен превод, редакторска работа и художествено оформление. Ако не сте чели нищо от това бутиково издателство, ви препоръчвам да започнете с Нарине Абгарян и нейната сгряваща сърцето книга „Хората, които винаги са с мен“.

Елис Eмин
на 21 години, студент по “Журналистика” в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to