Театър

„Съгласие“: зов за емпатия, без която светът e обречен

18.03.2019

Какво се случва, когато най-близкият ни човек не е способен да ни разбере, а „прости ми“ са думи, които сякаш никога няма да чуем от него? Какви могат да бъдат последиците от това да решаваш нечия съдба, когато в същото време не си съпричастен към нея?

„Съгласие“-то в пиесата на Нина Рейн, поставена от Недялко Делчев в Театър „София“, има различни измерения, а липсата му – все същото опустошително действие. Елементът на съвместност и нуждата от нея стои в основата на конфликтите в историята, която разглежда проявите на съчувствие и съгласие на две основни нива – професионален и личен живот.

Снимки: Иван Дончев

Представлението ни среща с общо седем герои, съвременни млади хора от Англия. Повечето от тях са успешни в работата си и макар често цинични, изглеждат поне толкова щастливи в личния си живот. Зад стените на домовете им обаче се е настанило напрежение, неудовлетворение и отчуждение на ценностно ниво. Тези пукнатини постепенно достигат разрушително ниво, когато героите прекрачват границата на допустимото. Било то заради разликите между партньорите и неосъзнатата тежест на щетата, която един нанася върху друг, или напълно нарочно, за да разбере отсрещният какво е чувството, което той самият някога е причинил.

Това обаче може да донесе единствено болка, преобръщаща и без това бедния на единение свят на героите. За изпразнените от съдържание приятелски и семейни отношения подсказва сценографията на Борис Далчев – основите на къща, които обаче не са достатъчни, за да носи тя усещане за дом. Намесата отвън не подминава дори онези, които сякаш смятат, че са самодостатъчни. Представлението разглежда още съвременни теми: освен близостта и емпатията като основни нужди в ежедневието ни, още предизвикателствата да си родител, колко важно е искането и даването на прошка, къде приключва границата на съгласието и къде започва насилието, порочността на системата, която вместо да помага на хората, ги кара да затъват.

Крещящата необходимост от съчувствие е представена чрез героите на Росен Белов и Мартин Димитров – адвокатът Едуард и прокурорът Тим. Рационалността в работата им и старанието към по-бърз изход от делата притъпява човечността, с която би трябвало да се отнасят към жертвите в съда. Сблъсъкът с поредния им случай достига фатални размери, които виждаме с образа на потърпевшата Гейл. В образа Невена Калудова има една от най-сложните задачи – да представи унижението, което изпитва изстрадалата ѝ героиня, и успява с достоверно и емоционално смазващо изпълнение.

С развитието на действието голяма доза драматизъм изисква и ролята на Силвия Петкова – като Кити тя е естествена и енергична, станала наскоро майка, която се опитва да намери баланса между личното и семейното щастие. С разочарования от брачните отношения се сблъсква и приятелката ѝ Рейчъл – като нея виждаме строга и гневна Неда Спасова. Ирина Митева преминава от бохемското безгрижие на необвързания към бремето на наранения влюбен като актрисата Зара, която се лута между липсата и правилния избор на партньор.

Мъжките герои са колкото различни в поведението си, толкова и еднакви в отношението си едни към други – във връзките помежду им липсва истинска близост и разбиране на отсрещния. Прокурорът Тим на Мартин Димитров обран в своите действия, в които обаче се усеща емоционална наситеност. Едуард и Джейк си приличат по цинизма и убеждението, че са прави в собствената си преценка, а Росен Белов и Мартин Гяуров са правдоподобни в крайните емоционални състояния, които връхлитат героите им – ако не, за да развият у тях емпатия, то поне, за да ги поставят на мястото на другия.

В една от сцените героинята на Ирина Митева е попитана дали представлението, в което участва, „става за гледане“, а критерият е смехът. По време на „Съгласие“ може би ще се засмеете на няколко пъти заради диалога, но не очаквайте този тип забавление. Представлението задълбава в раните на съвременността и показва цената, която рано или късно плащаме, ако не се поставим на мястото на другия. Подобни истории са горчиви, но и необходими, за да ни припомнят какво ни прави човеци и че само когато се държим като такива, нашият личен свят и този на останалите могат да оцелеят.

Следващите дати, на които може да гледате „Съгласие“ в „Театър София“, са:

28 март, четвъртък, 19:00, Голяма сцена

5 април, петък, 19:00, Голяма сцена

23 април, вторник, 19:00, Голяма сцена

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Никол Панкова“Франкенщайн” - когато липсата на любов ни прави чудовища10.02.2019

Още от Под Моста

Момчил РусевKrekhaus за новия албум, предстоящия концерт и важното в музикатаМузика