Музика

Сам Смит: самотата му отива

01.11.2018

Когато си непълнолетен, но вече не се обличаш в мъжки дрехи, както останалите момчета, и искаш да правиш музика, пътят напред не изглежда особено лек.

Сам Смит обаче превръща самотата си в сила, която му печели няколко „Грами“, „Златен глобус“ и „Оскар“, и то преди да навърши 25.

Самюел Фредерик Смит се ражда на 19 май 1992 г. и осем години по-късно вече се учи да пее, след което става част от джаз група. Католическото си училище посещава с грим – изкуствени мигли, брокат и цветя върху реверите. Още на 10 признава, че е хомосексуален, но го притесняват повече подигравките за наднорменото му тегло, отколкото тези за сексуалната му ориентация.

По пътя към музикалната си кариера 18-годишният Сам напуска родното си село Грейт Чишил, на час и половина от столицата, за да се премести в Лондон. Там му се налага да работи като барман 7 дни в седмицата, а сред задълженията му е да чисти тоалетни.

За щастие, това не продължава дълго след като се запознава с продуцента и текстописец Джими Нейпс, Сам Смит записва вокалите за парчето “Latch” на електронното дуо Disclosure. През 2012 г. това се превръща и в първия хит на британеца, който две години по-късно е готов с първата си музикална колекция.

Дебютният албум на Сам Смит се ражда в тясна стая под наем и получава красноречивото заглавие “In The Lonely Hour”. С него за по-малко от 60 минути се потопяме в самотната вселена на британеца с цялата ѝ лиричност и музикална красота. Откровена, чувствена и напоена с тъга, Смит описва първата си музикална колекция като „дневник на един 21-годишен самотник“ и начин да се справи с несподелената любов.

Почти всички песни в “In The Lonely Hour” са посветени именно на липсата на взаимност. Още с първото заглавие в колекцията си обаче – “Money On My Mind”, Сам Смит се противопоставя на музикалната индустрия, заявявайки „в ума ми не са парите, правя го от любов“ и „не съм кукла, ще се движа срещу твоите конци“. И по всичко личи, че все още държи на обещанието си – ако се беше оставил на правилата на шоубизнеса, досега да беше превърнат в поредния скандален продукт, който пее лесно смилаеми и забравими песни, въртени нонстоп по радиото.

Така, вместо да се плъзга по повърхността, той поглежда отвъд нея – сексът за една нощ е тема в безброй парчета, но Сам Смит е този, който показва какво остава на сутринта. “Stay With Me” разглежда страха от самота и илюзиите, които си създаваме, за да я преборим, макар и временно, а красивата балада вече заслужено се е превърнала в съвременна класика.

Освен да бъде себе си в музикално отношение, Сам Смит прави и друг смел ход. Той признава хомосексуалността си публично още с излизането на своя дебютен албум, за да не кове името си в музикалния бизнес върху противоречия и слухове. „Аз не съм гей певецът. Аз съм певец, на когото се е случило да бъде гей“, казва той пред “GQ”, споделяйки притесненията си, че някои хора няма да слушат албума му, защото ще решат, че е предназначен за хора с хомосексуална ориентация.

Това, разбира се, може да си помислят само онези, които не са чували нищо от Сам Смит. Песните му са саундтракът на всяко разбито сърце, което деликатният и величествен глас лекува с изразителността и широкия си диапазон.

Неочакваната комбинация от плътност и дълбочина се редува с фалцет и орнаментики ала Марая Кери и Уитни Хюстън. Тях Сам смята за най-големите R’n’B диви и признава, че през по-голямата част от живота си е слушал най-вече жени като Кристина Агилера и Бионсе, които още му служат за вдъхновение.

Любовта в света на Сам Смит е наркотик, без който дните му са празни, а когато го има, знае, че няма да е за дълго. Изпълнителят влиза в различни роли: в “I’m Not The Only One” е този, на когото изневеряват, а в “Leave Your Lover” застава от другата страна, молейки се да бъде предпочетен; “Good Thing” и “Restart” го представят като този, който решава да си тръгне, макар в “Lay Me Down” и “Make It To Me” той да продължава с надеждите за споделеност.

Заради искрените текстове с нещастни любовни сценарии започват да го наричат „мъжката версия на Адел“. Той обаче не приема комплимента с възторг: „Просто ме дразни това, че хората не могат да възприемат съществуването на двама различни поп изпълнители, които пеят песни, свързани лично с тях, и не изглеждат като нормални поп звезди“, обяснява Сам в интервю за “Rolling Stone”.

2015 е незабравима година за него – през февруари печели четири награди „Грами“ от общо шестте категории, в които е номиниран: Най-добър нов артист, Запис на годината и Песен на годината за “Stay With Me” и Най-добър вокален поп албум за “In The Lonely Hour”. В края на същата година певецът има късмета да запише песента към двайсет и четвъртия филм от поредицата за Джеймс Бонд – „Спектър“.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Вяра Желязкова9 въпроса с Брайън Адамс за "Под Моста"01.11.2018
Боян СимеоновОт Боро до Бороугоден27.08.2015
Под МостаЕстетика на джаза08.11.2017

Още от Под Моста

Момчил Русев10 от най-великите песни в историята на видеоигритеМузика