"Сянката на вятъра" – Карлос Руис Сафон

Действието се развива в Барселона. Една много по-различна Европа. Следвоенна Испания със своите тъмни и прашни улички, задушевни кафенета, готическа архитектура и неповторима атмосфера от 50-те . Карлос Руис разкрива на читателя чара и красотата на своята държава. Разказва ни за писатели и актьори, за литература и история. Без излишен шовинизъм и гордост. Но въпреки това пресъздадена по такъв начин, че на мен ей сега ми иде да си хвана багажа и да се изгубя в Барселона през есента. Да обикалям из антикварните книжарници, да ям сандвичи в старовременните закусвални и да разглеждам древни барокови къщи. Книгата си струва да бъде прочетена дори само да ни бъде разказано мъничко за една страна, за която сякаш знаем твърде малко.

Персонажите са истински и дълбоки. Тук дори второстепенните герои имат свой характер. Няма перфектни и безгрешни. Това са хора, които всеки ден можем да срещнем на улицата. Самият протагонист е представен като несигурно и безпомощно 18-годишно момче, което не знае какво да прави. Той не е всемогъщ, не притежава мъдростта на 100-годишен и хладнокръвието на генерал. До момента, в който израсне и се превърне в истински мъж. Около него са не по-малко интересни персонажи като Фермнин – бивш клошар и шпионин, сега най-добър приятел на Даниел. Ерудиран, ироничен, непредвидим и адски шантав. Като правилния злодей – зловещия инспектор Фумеро. Плашещ и дразнещ до мозъка на костите. Като почти всички женските образи. Толкова прекрасни, женствени, желани и истински, че в един момент усещаш как си безнадеждно влюбен, в рамките на няколкостотин страници, в един измислен образ.

“ЗАТВОРНИКЪТ НА РАЯ” – КАРОЛ РУИС САФОН

Стилът е потресаващо изящен. Понякога нежен, понякога груб, но винаги красив.
Карлос Руис Сафон пише със замах, на който малко са способни. Почеркът му е запомнящ се, модерен и същевременно носещ духа на онези отдавна отминали години. Изпълнен умишлено с анахронизми и любезно говорене, но същевременно невероятно четим и лесен за поглъщане. Понякога разтапящ, понякога брутален, но винаги великолепен.

Искам да ви накарам да прочетете тази книга. Заслужава си всяка стотинка и всяка отдадена минута. Защото това е една от онези книги, които завинаги остават в теб, след като си ги прочел. От онези книги, които те карат да изпитвашемоция. Да, съвсем истински и реални чувства на гняв, омраза, тъга и любов. Един от тези толкова редки романи, съчетаващи в себе си великолепна история с великолепен стил. Книга, която не може да те накара да бъдеш безучастен. Прочетете „Сянката на вятъра”, за да се сблъскате с нещо невиждано до сега. А ако все още не сте разбрали и ме попитате „Каква е това невиждано нещо?”, то оставям Даниел Семпере да ви отговори вместо мен:

„– Е, добре, това е една история за книги.

– За книги?

– За прокълнати книги, за човека, който ги е писал, за герой избягал от страниците на един роман с цел да го изгори, за предателство и изгубено приятелство. История за любов и омраза, за сънищата, които живеят в сянката на вятъра.”

Оценка: 11/10 (специална оценка, бих я дал на не повече от 5 книги, които съм чел до сега)