„Сянката на вятъра“ – Карлос Руис Сафон

31.05.2013

Действието се развива в Барселона. Една много по-различна Европа. Следвоенна Испания  със своите тъмни и прашни улички, задушевни кафенета, готическа архитектура и неповторима атмосфера от 50-те . Карлос Руис разкрива на читателя чара и красотата на своята държава. Разказва ни за писатели и актьори, за литература и история. Без излишен шовинизъм и гордост. Но въпреки това пресъздадена по такъв начин, че на мен ей сега ми иде да си хвана багажа и да се изгубя в Барселона през есента. Да обикалям из антикварните книжарници, да ям сандвичи в старовременните закусвални и да разглеждам древни барокови къщи. Книгата си струва да бъде прочетена дори само да ни бъде разказано мъничко за една страна, за която сякаш знаем твърде малко.

snv_2Персонажите са истински и дълбоки. Тук дори второстепенните герои имат свой характер. Няма перфектни и безгрешни.  Това са хора, които всеки ден можем да срещнем на улицата. Самият протагонист  е представен като несигурно и безпомощно 18-годишно момче, което не знае какво да прави. Той не е всемогъщ, не притежава мъдростта на 100-годишен и хладнокръвието на генерал. До момента, в който израсне и се превърне в истински мъж.  Около него са не по-малко интересни персонажи като Фермнин – бивш клошар и шпионин, сега най-добър приятел на Даниел. Ерудиран, ироничен, непредвидим и адски шантав.  Като правилния злодей – зловещия инспектор Фумеро. Плашещ и дразнещ до мозъка на костите.  Като почти всички женските образи. Толкова прекрасни, женствени, желани и истински, че в един момент усещаш как си безнадеждно влюбен, в рамките на няколкостотин страници, в един измислен образ.

“ЗАТВОРНИКЪТ НА РАЯ” – КАРОЛ РУИС САФОН

Стилът е потресаващо изящен. Понякога нежен, понякога груб, но винаги красив.
Карлос Руис Сафон пише със замах, на който малко са способни. Почеркът му е запомнящ се, модерен и същевременно носещ духа на онези отдавна отминали години. Изпълнен умишлено с анахронизми и любезно говорене, но същевременно невероятно четим и лесен за поглъщане. Понякога разтапящ, понякога брутален, но винаги великолепен.

Искам да ви накарам да прочетете  тази книга. Заслужава си всяка стотинка и всяка отдадена минута. Защото това е една от онези книги, които завинаги остават в теб, след като си ги прочел. От онези книги, които те карат да изпитвашемоция. Да, съвсем истински и реални чувства на гняв, омраза, тъга и любов. Един от тези толкова редки романи, съчетаващи в себе си великолепна история с великолепен стил. Книга, която не може да те накара да бъдеш безучастен. Прочетете „Сянката на вятъра”, за да се сблъскате с нещо невиждано до сега. А ако все още не сте разбрали и ме попитате „Каква е това невиждано нещо?”, то оставям Даниел Семпере да ви отговори вместо мен:

snv_3„– Е, добре, това е една история за книги.

 За книги?

 За прокълнати книги, за човека, който ги е писал, за герой избягал от страниците на един роман с цел да го    изгори, за предателство и изгубено приятелство. История за любов и омраза, за сънищата, които живеят в  сянката на вятъра.”

Оценка: 11/10 (специална оценка, бих я дал на не повече от 5 книги, които съм чел до сега)

 

„МАРИНА” НА САФОН – ПРЕДЯСТИЕ ЗА ИСТИНСКИЯ ШЕДЬОВЪР НА ИСПАНСКИЯ АВТОР

 

 

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста10 класически романа, които всеки трябва да прочете09.02.2021

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от септември, които трябва да слушатеМузика