„Шогун“ – Джеймс Клавел

29.05.2013

shogun_2Но, както казах, сблъсъците не свършват до тук. Християни се изправят срещу християни в борбата за търговия, носеща неземни богатства. Японци се изправят срещу японци  във войната за власт. А един европеец и една от най-важните японки изживяват своята истинска и невъзможна любов. Всеки има собствена позиция, възгледи, морал и разбирания за света. И всеки е прав за себе си. Уникално е  умението на Клавел да вплете описания и разговори, философия и екшън, любов и омраза, чест и порок. В „Шогун” ще успеете, за няколко (десетки) часа, да надникнете в японската култура и бит, в смисъла на тогавашния живот, в истинската същност на самураите и техния кодекс бушидо. А един от най-интересните аспекти са самите японски жени – благоуханни, екзотични, желани. Съпруги, наложници и прекрасни куртизанки, именно в тези години превръщащи се в неподражаемите гейши. Защото в този роман колкото са важни мъжките образи, толкова стойност имат и женските. Нещо много рядко срещано. И всичко това представено през погледа на един чуждоземец, точно каквито са почти всички читатели на романа.

Разбира се, в името на обективността, „Шогун” не е перфектната книга, колкото и да ми се иска. Просто 1200 страници идват твърде много за този роман. И си личи. Към края на книгата има около 300 страници, в които предстои една кулминация, която така и не идва. Всичко е изострено, всеки момент голямото ще избухне. И тогава замира.  Действието се забавя и тъпче на едно място. Или казано с други думи – леко доскучава. Но само леко. И само за малко. Защото Клавел успява да осмисли цялата умерена досада към края с изключително силния и изпълващ край. Някои могат да останат разочаровани от липсата на епични кланета и финални битки, но истинският читател разбира, че същността на тази книга не се крие в това. Не. Тя е в чисто човешките взаимоотношения, щастие, мъки, кроежи, успехи и провали. В силата, с която всяка личност разполага. Независимо от това към коя раса, религия, пол или култура принадлежи.

Ревюта и статии за още много подобни класики и нови книги – вижте Тук! 🙂

Много говорих и малко казах. За такъв роман може да се пише необятно много, но плейлистът е към края си, а последната от прекрасните пурети, подарени ми вчера, догаря. Но емоцията, донесена от прочита на „Шогун” остава.  И ви приканвам – ако не сте чели този роман – направете го. Защото „Шогун” е книга-съкровище. Един невероятно многопластов текст, не толкова заради сюжета си, колкото заради всички онези неща, които Клавел успява да внуши и сложи в него. Епична проза, съчетаваща в себе си приключенски, исторически, любовен и военен роман. Философия, мъдрост и културни сблъсъци, болезнено актуални и днес, 400 години по-късно. Попроменили формата си, но все пак същите. Прочетете „Шогун”, най-малкото за да разберете що е то „карма”, за да научите що за причудлив народ е този, за когото смъртта никак не е занимание самотно.

 

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария Попова5 тийн фентъзита, с които да преборим есенната меланхолия21.10.2021

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от септември, които трябва да слушатеМузика