LIFE

Символът на мира, роден от диктатура – Volkswagen Beetle

03.09.2019

Името на новия автомобил не е Костенурка или Бръмбар. Той е наречен КдФ–Ваген (Kdf-Wagen), което е абревиатура на “Kraft durch Freude” и буквално означава „Сила чрез удоволствие“. Създава се огромен държавен завод, който трябва да е символ на национал-социалистическото величие. Около него се построява и град Волфсбург, който обаче получава това си име след войната. Тогава е кръстен „Града на силата чрез удоволствието при Фалерслебен“… Кратко и ясно!

Хората, които са искали да си купят автомобила на удоволствито, което се получава, разбира се, чрез сила, са внасяли пари във фонд, използван за строителството на завода. Първият произведен автомобил отива за Хитлер, който дори не е имал шофьорска книжка. До избухването на войната от завода излизат само 210 бройки, при заплануван годишен капацитет от 1,5 милиона автомобила.

Но докъде отиват всички тези усилия за постигането на национал-социалистическата мечта? Излиза, че всичко това е било, за да има Хитлер още един огромен завод, който да служи за военни цели. През Втората световна война заводът във Волфсбург прави всичко, но не и коли за масите. Шасито на Костенурката служи за производството на военни автомобили. Произвежда се разнообразно военно оборудване, че дори и самолети. За няколко месеца през 1942 година властите създават в града концентрационния лагер Арбайтсдорф. Не е нужно да уточнявам, че хората, които са внасяли пари във фонда за нов автомобил са останали с празни ръце.

След Втората световна война „Града на силата чрез удоволствието при Фалерслебен“ попада под британски контрол. По принцип първоначалният замисъл е бил да се нареже всичко от фабриката за скрап, а здравите машини да бъдат изненсени като военни репарации. Обаче полуразрушената фабрика започва да се използва за ремонт на военни коли по идея на британския офицер Айван Хърст и неговия колега полковник Чарлз Радклиф. Те попадат и на прототипа на „Костенурката“ отпреди войната и решават, че може да започнат да произвеждат автомобили за Британската армия, а после производството да се изнесе в Обединеното кралство. Затова са били поканени и британски производители, които евентуално да закупят оборудването. Но според тях това производство би било нерентабилно, а представеният автомобил бил грозен и шумен.

Айвън Хърст не се отказва и възстановява завода, който вече е под негова юрисдикция. Първите произведени автомобили от преродения Бръмбар са за британските окупационни войски и немските пощи. Лека-полека всичко се възстановява, производството бележи скоростен растеж, а собствеността е прехвърлена на Западна Германия и провинция Долна Саксония с изтеглянето на британската армия. Много бързо Фолксваген се превръща в символ на новото начало за Западна Германия.

Следва разпространение в Западна Европа, където е номер едно. Но за по-добри печалби трябва пазар, който не е бил засегнат от войната, която създателите на Бръмбара започват. Затова народният автомобил се насочва към Щатите, където по това време се намира най-платежоспособната клиентела и същевременно е най-големият пазар за коли.

Две от най-култовите реклами на колата, смятани и до днес за част от върховите креативни постижения на Медисън Авеню

Началото е трудно, защото американците искат големи коли, с много пространство и мощни двигатели. Фолксвагенът пък е малък, с ограничено пространство, със слаб двигател и харчи малко. За разлика от противоречивото си поведение покрай Дизелгейт немският производител тогава не е считал за добре да лъже. Просто поднася по креативен начин истината за ограничените характеристики на Костенурката чрез легендарната рекламна кампания “Think Small”. Благодарение на нея малкият автомобил се превръща в символ на европейската практичност.

Той става абсолютен хит в Щатите и е всичко друго, но не и кола за богатия капиталист… което го прави идеалното превозно средство както за обикновените хора, така и за хипитата. Също така става част и от Холивуд.

Тази кола е масова, достъпна, популярна, готина, печеливша, филмова звезда, платно за изящни картини, послание за мир (нищо че в завода ѝ са произвеждани оръжия, сглобявани от концлагеристи), фотомодел и какво ли още не. Тя е част от културата на ХХ век и всеки един опит за нейно възраждане ще бъде като натрапчиво повтаряне на „Сам вкъщи“ по Коледа.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йоанна АнтоваEлектронните спортове ще променят културата завинаги15.07.2019

Още от Под Моста

Ивана ХитковаГеорги Рупчев и стиховете му, които се промъкват непоканени и оставатЛитература