“Спектър” връща Бонд жанра към класиката

Големите имена в седмото изкуство създават свои собствени подразделения в различните филмови жанрове. Може да става дума за режисьори (напр. „хоръри в стила на Хичкок“), за актьори (напр. „екшъни в стила на Шварценегер“) и за фикционални персонажи (напр. „приключение в стила на Индиана Джоунс“). В шпионския жанр най-голямото име е всеизвестно вече повече от 50 години. Бонд, Джеймс Бонд.

Снимка: BroForce Wikipedia

Снимка: BroForce Wikipedia

И „Спектър“ на режисьора Сам Мендес е най-близо до класически шпионски филм в стила на Джеймс Бонд от четирите ленти, в които Даниел Крейг играе ролята на легендарния агент 007. Преди по-малко от десет години „Казино Роял“ рестартира поредицата за прочутия шпионин с мрачна атмосфера на твърд реализъм, по-сходна с поддържания тон във филмите за Джейсън Борн, отколкото с типичните по-лековати приключения на героя на сър Йън Флеминг.

Последвалите продължения останаха верни на тази атмосфера, но постепенно въведоха обратно в митологията на агент 007 познати персонажи от по-далечното минало на поредицата. „Скайфол“ ни представи обновени версии на ръководителя на MI-6 Ем, изигран от авторитетния Ралф Файнс за втори път след достойното оттегляне на Джуди Денч от ролята, и на интенданта Кю, под чиято кожа влиза многообещаващият млад актьор Бен Уишоу, както и на секретарката Мънипени, пресъздадена на екран от Наоми Харис.

Снимка: GeekTyrant.com

Снимка: GeekTyrant.com

„Спектър“ завършва познатата картина, населена от класически персонажи, като поставя Ем, Кю, Мънипени и три прекрасни дами на страната на Бонд, докато арогантен бюрократ, брутален наемен убиец и налудничав злодей с котка в скута се изправят срещу него. Всеки един от тези традиционни образи е пресъздаден на екран от идеално селектиран за съответната роля актьор. Моника Белучи и Леа Сейду се оказват в обятията на агент 007, Андрю Скот му създава всевъзможни проблеми от страна на английското правителство, Дейв Батиста го преследва с непреодолимото желание да смаже черепа му с огромните си голи ръце, а Кристоф Валц тихомълком крои смъртта му в сенките с типична усмивка на уста. Какво може да се обърка в една такава съвършена картина?

Отляво надясно: Моника Белучи, Леа Сейду, Наоми Харис; Снимка: Esquire

Отляво надясно: Моника Белучи, Леа Сейду, Наоми Харис; Снимка: Esquire

Отговорът е „много малко“. „Спектър“ функционира като една добре смазана машина от наративна и художествена гледна точка, но е невъзможно адреналиновите тръпки да изобилстват във филм, направен по познати от повече от 50 години насам клишета, колкото и обичани да са те, и колкото и добре реализирани на екран да бъдат. А в крайна сметка това е целта на един шпионски екшън филм, нали така? В това отношение „Спектър“ и неговия предшественик „Скайфол“ категорично изостават зад последните две попълнения към конкурентната поредица „Мисията невъзможна“ – „Престъпна нация“ и „Режим Фантом“.

От друга страна, да види човек как Даниел Крейг най-после играе истинския класически Джеймс Бонд на екрана в напрегнато приключение с още цял куп първокласни актьори и актриси, си е безспорна наслада. Екшън сцените са режисирани с безпогрешно майсторство, преследванията и престрелките са зрелищни, обстановката е винаги екзотична, дамите около Бонд са ослепително красиви. От поддържащия актьорски състав изненадващо най-много изпъква 6-кратният Световен шампион на WWE в тежка категория Дейв Батиста, който прекарва по-голямата част от филма в луди преследвания и схватки с Бонд, без да наруши мистично заплашителната си аура с нито една излишна реплика. Останалите участници също са на добро ниво, но не показват нищо повече от това, което сме свикнали да очакваме от тях.

Снимка: ComingSoon.NET

Снимка: ComingSoon.NET

Без да издавам никакви подробности от историята, ще кажа, че „Спектър“ (горе-долу, криво-ляво) свързва сюжетите на предишните три филма с Даниел Крейг в ролята на Бонд и предоставя презадоволителен завършек на сюжетната арка на неговия агент 007. Все още не е ясно бъдещето на легендарната роля, но последният филм за Бонд дава идеална възможност на Крейг да окачи смокинга и пистолета с достойнство за следващия им носител. Но в свят, в който ще има още три филма „Бързи и яростни“ след чудесната седма част и трагичната смърт на Пол Уокър, човек трудно може да се надява на такива разумни постъпки.

Георги Петров

е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност “журналистика” в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ “По света и у нас”, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to