“Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани – 1000 точки, хора – 0 точки.”, пише Тери Пратчет и няма как да е по-прав. Предпоследният ден от Световната седмица на забранените книги ще ви запознае с три заглавия, потвърждаващи мнението на Пратчет.

На западния фронт нищо ново

Ерих Мария Ремарк е германски писател, известен със своите антивоенни романи. Още като осемнайсетгодишен ученик е принуден да положи изпит и да бъде пратен на фронта. Романът е автобиографично произведение на Ремарк, написано 10 години след пребиваването му на Западния фронт.

Още в годината на издаване бива преведен на 26 езика и има над милион и половина продадени копия само в Германия. Заглавието на романа е рутинна фраза, съобщавана при затишие по време на военни действия. Ремарк я използва иронично и започва романа си:

 „Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, унищожено от войната – макар и оцеляло от нейните снаряди.“

Книгата е забранена в нацистка Германия в периода 1933-1945. През 1933г. нацистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“, заедно с произведения и на други немски писатели. Книгите им са обявени за непатриотични, но всъщност просто са неудобни за режима.

За кого бие камбаната

Носителят на Пулицър и Нобелова награда – Ърнест Хемингуей – написва този роман през 1939г. в Куба. Става дума за млад американец присъединил се към републиканските партизани по време на Испанската гражданска война. Персонажите са както реални хора, така и белетристични фигури.

Романът е забранен по време на режима на Франко в Испания, както и в редица други страни, заради това че е “прокомунистически“ и “прорепубликански“. Заглавието на романа е вдъхновено от молитва на поета Джон Дън:

Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен;

Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго;

отмъкне ли Морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа,

както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък

на твой приятел или твоя собствен Замък;

всяка човешка смърт ме намалява,

аз съм част от цялото Човечество;

и затова недей да питаш за кого бие камбаната:

камбаната бие за теб.

Доктор Живаго

Любовната новела на руския писател Борис Пастернак разказва за един мъж разкъсан в любовта си между две жени на фона на Руската революция (1917г.) Книгата му донася Нобелова награда през 1958г. и това е първият руски роман, печелещ престижното отличие.

След като цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата, Пастернак успява да я изпрати в чужбина и да я издаде през 1957 в Италия. Това предизвиква преследвания срещу него от страна на властите, продължили до края на живота му. Романът „Доктор Живаго“ е публикуван в Съветския съюз едва през 1987г.

Текст: Елис Емин