Театрален Лондон

10.01.2014

GroupPoster
Лондон. Шестият по големина мегаполис в света. Градът известен с Биг Бен, Бъкингамския дворец, река Темза. Столица, в която театърът е институция. Утопия на драматургията, в която не се затварят театрални салони, за да се строят лувъри, а обратното: всеки ден на улицата, в салона, в училищата се случва магията на театъра.

Вижте още: Нашата статия за най-добрите мюзикъли на всички времена 🙂

Лондон. Едни от първите данни за този велик европейски град  датират от времето на Римското завоевание, като до нас е достигнало името Лондиниум. Римското присъствие несъмнено е донесло със себе си и театъра, който от своя страна е наследил древногръцките традиции, трагедии и комедии  на Аристофан,  Аристотел и Омир.

Докато в други държави (например България) театралният сезон е ограчен в рамките на есента и пролетта, то в Лондон сезонът се състои от 365 дни в годината. Театърът е съизмерим по интерес с футболното първенство, защото в Лондон гледането на постановка или мюзикъл е  като за нас ходенето  по молове – сиреч още една подробност от ежедневието.

GroupPoster2

Доказателство за това е и тазгодишната декемврийска програма на „Уест Енд” , която буквално би се пръснала по шевовете, ако можеше всичкото това изобилие да бъде побрано в една торба.  Театрален Лондон не си почива дори по Коледните празници. В рамките на един месец можете да се потопите в магията на класики като „Декамерон“, както и да гледате някой от мюзикълите на „Уест Енд” като „Били Елиът“, „Мръсни Танци“ и в името на театралните богове – мюзикъл по Книгата на Мормон.

Вижте още: Най-добрите български постановки, които сме гледали в последните 10 години

Дори Дедал не би мобъл да построи такъв театрален лабиринт като Лондон. Докато в другите държави ходенето  на театър е съпроводено с известна доза помпозност, то при англичаните всичко се случва непринудено. В рамките на нормалното е  да си внесете бира или някоя от актрисите да ви привика да седнете с приятели, защото първият ред е празен.

Едва ли е изненада за някого, че в Лондон се намира най-големият театрален музей в Света – Covent Garden („Ковън Гардън”). Някога там е можело да  видите безброй афиши, някои от които на по няколко века, или пък да се впуснете в приключението известно като история на театрален Уест Енд. Уви, в момента този великолепен музей е затворен и  не е ясно кога отново пердетата на сцената ще бъдат вдигнати отново за него.

Theatre Royal Drury Lane interior

В района на „Ковън Гардън” също така можете да откриете и един от най-легендарните кралски театри – „Друри Лейн”, който понастоящем е собственост на композитора  сър Анрдю Лойд Уебър. Сцената съществува от цели четиристотин години (1663 г.) и до ден днешен е била реконструирана четири пъти, което означава, че „Друри” е най-старият съществуващ и до днес театър в Лондон.

Разбира се, театърът не е само красиви постройки със зашеметяващ интериор и огромни сцени.  Великият театър – това са хората, които го гледат и които го създават. Това са драматурзи, доайени на абсурда като Харолд Пинтър („Рожден Ден, „Стаята“)  и Том Стопарт („Розенкранц и Гилденщерн са Мъртви“). В театрален Лондон не съществуват снобски превземки, че театърът е за определена група елити и интелектуалци. На улицата, в пъба или в хотела, може да чуете най-обикновени хора да си говорят за някое представление, така както ние обсъждаме футболно дерби.

В Лондон театърът е индустрия, която годишно генерира милиони долари. Разбира се, това не винаги е било  е така. Уест Енд е това, което за американското кино е Холивуд. Уест Енд поставя началото на мюзикъли като „Котките“ и „Клетниците“, които  превземат Бродуей, а след това и света, за да превърнат своите създатели сър Анрдю Лойд Уебър и сър Камерън Макинтош в мултимилионери. Театралните граници на Уест Енд са неопределени. Всеки с талант и търговски нюх може да превърне театъра в индустрия за милиони. Нещо, което у нас успя да постигне единствено Камен Донев.

Drury3

Докато източната част (Ийст Енд) на Лондон стана известна с лятната олимпиада, то Уест Енд е меката на театрите. Най-кратко казано, „Уест Енд“ е термин, определящ сцената на мейнстрийм театъра в Лондон – наричан е още „Театърленд“. „Театърленд“ е район в сърцето на Уест Енд, който  е нещо като нашата Раковска – място, в което театрите са на минутка пеша един от друг.

Театърът на Уест Енд може да бъде всякакъв: комерсиален, субсидиран, както и  независими  сцени в лицето на малките фриндж постановки. Най-често обаче  хората делят фриндж театъра от Уест Енд, който е известен предимно с комерсиалната си страна. Това, разбира се, в никакъв случай не пречи на Уест Енд да има и субсидирани театрални сцени. Границата е доста мъглява и не може категорично да се заяви, че в тази част са комерсиалните театри, а в еди-коя си част са малките независими такива. Въпреки това сърцето на комерсиалните сцени е Шафстбъри Авеню, което е нещо като лондонския Бродуей, където предимно се играят мюзикъли.

Комерсиалният театър е добре сработена машина не само за пари, но и за качествени постановки. Комерсиалната сцена (а вече и целият английски театър) не работи само с една и съща щатна група от актьори и наръч режисьори, както е в България. Място за изява има всеки, който успее да привлече способен продуцент и  създаде успешен кастинг. Останалото е магия и късмет.

National Theatre Philips Logo

Субсидираният театър от своя страна работи на принципа на нашите държавни театри. Сиреч с пари от държавата. Това не им пречи да са по-малко забележителни от комерсиалните. Даже напротив,  макар и комерсиалните да ги превъзхождат по брой с 10 към 1, субсидираният театър де факто е театралната институция на Англия.

Най-големите театрални институции и сцени в Лондон са трупата на Кралската Шекспирова компания, „Олд Вик”, Националният театър, Отвореният театър в Рийджънтс парт и не на последно място – десетките малки фриндж сцени. Терминът идва от от единбургския театрален фестивал и се характеризира с това, че страни от мейнстрима. Фриндж – това са малки и непретенциозни сцени, в които се играе всичко от драма до мюзикъл и експериментален таетър.

За финал оставям Шекспировия театър „Глоуб“. Нарича се така, защото се говори, че е създаден от Уилям Шекспир. Реално сградата е построена от неговата трупа с пари на камерата на лордовете и земя, дарена от благородници. Около два века, буквално, не се знае къде точно се е намирал този исторически театър, но в крайна сметка бива открит от археолози. А през 1996 година, на 200 ярда от оригиналното място, театърът буквално възкръсва от пепелищата на историята .Построена е удивителна реплика на „Глоуб“, която е изцяло по образец на театъра от викторианската епоха. Публиката гледа представлението изправена на крака, а ложите са обикновени, сковани от дърво парапети. На реставрирания театър „Глоуб“ активно се поставят пиеси от цял свят.

Globe1

Едва ли нещо може да обобщи по-добре театрален Лондон от думите на българския критик Калина Стефанова, която в ствоята книга „Театрален Лондон: Хитове и Провали“ пише: „Когато си мисля за Лондон, в съзнанието ми се тълпят образи от  приказки – приказките, които в продължение на 1001 нощи, без почивка, ми разказва Английският театър.“

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваТончо Токмакчиев: комунизъм или защо е важно да имаш избор02.05.2018

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаTilly – иновация за стената на всеки домLIFE