„Крадецът на книги“ – романът, който открадна сърцата ни

01.07.2013

„I only met the book thief three times, yet she was one of the few who intrigued me to the state that I keep her story to retell to myself.”*

40870Е, аз срещнах „Крадецът на книги” само веднъж, но пък успя да ме заплени достатъчно, за да искам поне още две срещи. В живота на човек книгите обикновено се делят на няколко типа – такива, които са само за запълане на времето; книги, които просто са ни харесали; книги, които не обичаме и книги, които оставят толкова дълбока следа, след като последната им страница е била затворена, че никога няма да си същия, ще искаш да ги разгръщаш отново и отново и да преживяваш историята им пак и пак, защото са чисто и просто невероятно. Именно такава книга е и Крадецът на книги

Наша статия на тема – „Явлението фенфикшън“ – четете Тук!

Историята ни отвежда в Германия по времето на Втората световна война – време, когато екът от падналите бомби се чува по-често от детския смях, а страхът е сковал сърцата на всичко живо. Именно там се запознаваме с малко русо момиченце на име Лизел Меминджър – крадецът на книги. Малката губи брат си, а след това бива осиновена от обикновено немско семейство. Малко преди това пък открадва първата си книга – „Наръчник на гробаря”, все още неосъзнавайки, че именно това книжле ще преобърни живота й и ще го направи по-пъстър и далеч по-интригуващ.  Обикновените неща обаче свършват дотук, тъй като изпод перото на Маркъс Зюсак излизат невероятни, ярки персонажи, които те карат да се влюбиш в тях от момента на появята им, преживявайки всеки техен трепет и всеки страх.

Лизел попада в семейство на Ханс и Роза Хюберман, които я обгръщат с цялата любов, на която са способни, макар и по малко по-особен начин. Приемният баща на Лизел работи като бояджия, но същевременно е и добър акордеонист, той има способността да наблюдава света около себе си, да забелязва важните неща и още по-важното – да ги отбелязва. („Трудно е да не харесваш човек, който не само забелязва цветовете, но и говори за тях.”). Ханс е там, когато започва да сънува кошмари и седи с нея до сутринта, учейки я да чете. Всъщност, той е човекът, който й отваря врата към напълно нов свят – свят на думи, вълшебства, истории и й дава това, което ще бележи пътя й занапред – любовта към книгите. Освен всичко друго господин Хюберман отрича всякаква форма на омраза, отказва да се присъедини в партията и вероятно е най-добродушното създание, което можете да срещнете в книга. Той е от тези персонажи, които искате да изкарате от книгата или поне таите надежди, че може да срещнете някъде навън и да ги приберете в живота си, защото ще го направят по уютен и приятен.

Приемната майка на Лизел пък влиза в категорията, която те кара да се почесваш по главата и да гадаеш мислите й с часове, тъй като някак съумява да съчетая моментни прояви на любов и постоянните спорове (често дори и със самата себе си), които я карат да изглежда леко плашеща и прекалено строга, но, за бога, какво ли се върти в главата на тази жена?!

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Калоян ГуглевЯник Енел: „Литературата е място за експерименти“21.03.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър