Разбира се, нищо няма да я същото, ако в сюжета няма и един прекрасник, по който да въздишаме и лекичко да съжаляваме. Ето защо си имам един чудесен Руди – типично немско момченце, което копнее за целувката на Лизел и е верен другар в пакостите, именно той й лепва и прякора „крадецът на книги”.

И наглед това е всичко – четиримата водят нормален, но далеч не лек живот, но пък нещата въобще няма да останат същите. Не и след като на врата се появява Макс Вандербург – слабият евреин с коса, напомняща ефирността и красотата на птичи пера, и човекът, който ще промени персонажите завинаги. Макс е там, за да научи Лизъл какво означава истинско приятелство и признателност, той създава книга, специално направена за малкото момиченце и успява да спечели обичта и привързаността й. Той ни помага да си представим всичко, което е така характерно за Втората световна война – страхът, благодарността към хората, които го укриват, а в един момент дори и крайните и опасни мерки, които предприема, за да предпази семейството, което го прикрива.

Разбира се, когато говорим за „Крадецът на книги”, няма как да не спомен разказвачът на историята, а именно Смъртта. И, противно на очакванията, тя е далеч по-милостива и въобще не е кръвожадна, напротив – Смъртта има сърце, което някак успява да бъде покорено от малко момиченце и неговата история. Освен това е запленна от цветове, а и от хората, доказателство за това е една от репликите на Смъртта:
”I’m always finding humans at their best and their worse. I see their ugly and their beauty, and I wonder how the same thing can be both.”*

Краят на книгата пък ще ви накара да плачете и да се възрадвате вътрешно. Финалът е колкото съкрушителен, толкова и с нотка на радост, той ще направи някой от надеждите и желанията ви ( по отношение на книгата) реалност, а други ще сгромоляса с всичка сила и ще ги направи на пух и прах. И въпреки това ще ви хареса, не само това, ще искате още, ще затворите последната страница и ще се вгледате в корицата, чудейки се дали не е добре да започнете „ Крадецът на книги” още веднъж, защото вече ви липсва, защото искате да видите как ще открадне първата си книга, кога и защо ще целуне Руди и какво ще стане с Макс, в когото вече сте безвъзвратно влюбени.

Ако трябва да давам оценка, то тя ще е не по-малко от 20/10, защото, ако има книга, която може да открадне сърцето ви, да го разбие на парченца, само за да ви го върне отново, това е „Крадецът на книги“. Затова, настанете се удобно и се потопете в атмосферата на романа, където ще присъствате на четене в бомбоубежище, ще почувствате трепетът от първата книга, ще научите магията на думите и ще укриете евреин в мазето си на пук на германската действителност и терор.

Прочете ревюта за още книги в нашата литературна секция!

И понеже новината все още кара сърцето ми да подскача от щастие, няма как да не я споделя и с вас – филм по „Крадецът на книги” ще има през 2014та година. Остава само да се надявам, че ще бъде поне малко толкова добър, колкото книгата и ще ни накара да преживеем същите емоции, дори може би по-силни.

Оценка: 10/10

1|2