Траянови врата

01.10.2015
3
Снимки: Мария-Магдалена Ангелова

Караме по магистрала „Тракия“ от София към Костенец. Магистрала „Тракия“ е част от Паневропейския транспортен коридор №8, който свързва Адриатическо море с Черно море, а за повечето българи от този край това е пътят за морето. Но километрите пред нас носят в себе си много по-стара история – тук през I век сл.н.е. император Нерон завършва древния римски път Виа Милитарис (сиреч „Тракия“), който минава през Белград (Sigindunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philipopolis), Одрин (Hadrianopolis) и стига до Константинопол. „Големият диагонален път“ (както още са го наричали) е бил дълъг 924 км и както тогава, така и днес – той е най-важната комуникационна ос между Западна Европа и Ориента. „Кралският път“ е използван и от кръстоносните войски в посока Палестина.

Та, докато ние се движим плавно по що-годе европейската магистрала, аз си представям тясна, камениста пътека, подобна на черните пътища из страната, по която, подредени в строги редици, се движат огромни войски, а пред тях величествени царе, облечени в златни одежди, яздят бели коне. Тогава намаляването на скоростта ме отвлича от замечтаното ми състояние – стигнали сме отбивката за Костенец. Не след дълго подминаваме малкото градче Мирово и стигаме до една кафява табела, на която пише „Траянови врата“.

Време е вече да разкрия желаната дестинацията на нашето кратко пътуване. С няколко мои приятели отиваме да разгледаме наскоро реставрираната крепост „Стенос“ при прохода Траянови врата. Реставрацията на крепостта е осъществена благодарение на спечеления от община Костенец проект по оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 година, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Стойността на проекта е 3 713 999,42 лв., а съфинансирането от ЕФРР е в размер на 3 023 362,65 лв.

2

Спомням си, че като ученичка в основното училище съм била там, но обраслите и неподдържани тогава руини не са оставили ясна картина в главата ми. Завиваме накъдето сочи табелата и след десетина минути по криволичещ път пред нас се появява чисто нов асфалт, с прясна маркировка и паркинг. Очарована съм от това, което виждам – няма и помен от запустелите разкопки. На тяхно място сега има подредени и озеленени пътеки, по които се стига до голямата крепостна стена. Никой не ни иска такса „вход“, затова тръгваме към пространството между крепостните стени, което някога е било портата на непобедимото укрепление.

За да разберете защо използвам думата „непобедимо“, ще ви разкажа историята на това пълно с енергия място. В района на прохода Траянови врата на 17 август 986 година е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий II. През юли 986 година пълководецът на Византия нахлува в България с цялата византийска армия. Ударът е към Средец (София). Целта му е да се разсече България на две части, с две думи – „разделяй и владей“ . През това време Самуил и цялата българска войска са подлъгани да тръгнат към Солун, откъдето се е очаквала византийската армия. Възползвайки се от това, Василий II разполага войниците си в укрепен лагер и обсажда Средец. Тогава там е братът на Самуил – Аарон. Той героично отбранява Средец. В 20-дневна обсада Самуиловият брат успява да отблъсне два щурма и да разруши бойните машини на византийците. Отчаян, византийският император тръгва обратно с войските си към Константинопол.

Навярно още когато византийците се насочват към Средец, Аарон уведомява Самуил. Той и войските му се организират и за няколко дни извършват преход от Солун по долината на Струма и заемат възвишенията, преграждащи Ихтиманското поле. Така той изпреварва византийците и им устройва засада в прохода Траянови врата. Когато войската на императора навлиза в мястото на засадата, българите пропускат нейния преден пост. Но при преминаването на главните сили на армията те се спускат по стръмнините и нанасят удар от всички страни. От безмилостната битка се спасява само Василий II благодарение на личната си гвардия, съставена от първокласни арменски бойци.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Илияна МаринковаКратък наръчник на холандската улична кухня: разходка из Амстердам и Утрехт22.11.2019

Още от Под Моста

Йорданка ВеселиноваДуми за любов: 14 февруари или денят на Христо ФотевЛитература