Сражението при прохода Траянови врата е един от върховете на българското бойно майсторство и военно изкуство от това време. Бойните действия на българската войска са добре обмислени. Първо, има добра отбрана на крепостта, в която е имало висока активност – внезапни излизания от нея за нанасяне на удари; второ, висока маневреност на войските и бързината на разузнаването, което води до изпреварване на противника; и трето – умелото организиране на засадата, която насочва главния удар срещу основното ядро на византийската армия. Велики са били българските войски и техните царе, но можем да кажем, че Самуил е най- великият – той осъществява най-голямото териториално разширение в историята на България.

Всички от малки знаем, че България е най-голяма при Симеон Велики, но проф. Божидар Димитров твърди, че след като прави анализ на наличните в древните хроники данни и карти, излиза, че в периода между 986-1001 година България владее териториите при царете Симеон и Иван Асен и териториите на днешна Централна Гърция до Коринтския проток, цяла Албания, всички сръбски княжества, Черна гора и част от Далмация. Проучването си професорът прави, когато през 1974 е на тракийската изложба в Париж – тогава френското списание „История“ посветява цял брой на нашето минало и в една от статиите е написано, че при цар Самуил България е най-голяма. Цялото това разширение е постигнато след битката на Самуил при Траянови врата, пише още професорът.

Нещата, които ви разказах до момента, минаваха през главата ми, докато се разхождах из подредените, посипани с малки сиви камъчета, алеи вътре в крепостта. Толкова много история, свързана само с едно събитие. Докато мислите ми изграждаха толкова внушителен образ на това място по времето на Самуил, виждам негов малък макет. По данни от разкопки на крепостта от периода 1978-1987 година е разкрита големината на монументалната сграда – вътрешен двор, приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули. Цялата площ е била 22 яра, от които 13 яра са построени на 3 нива. При разкопките са открити и 124 бронзови монети от времето на императорите Юстиниан и Анастасий, намерени са няколко запазени хромела (хромел – воденичен камък) и 22 долиума за съхранение на жито и брашно. Крепостта също така е имала и уникално водно съоръжение и подземен тунел. Времето на изграждане на укреплението „Стенос“ – краят на V век – е времето на най-големите строители на раннонвизантийската епоха.

Направихме една пълна обиколка на крепостта и пак застанахме пред главната порта. За момент си представих стотици войници, облечени в железни брони и един цар, целият в злато. Аз стоя на неговото място и гледам нагоре към върха на крепостните стени, където войниците са заели постовете си, близо до небето, възвишени и недосегаеми. Мисля си и се надявам, че реставрирането на крепостта е било с тази цел – да помним, да знаем и да се възхищяваме.

Но много експерти и професиналисти в тази област се изказват против реставрирането на недвижими културни паметници. Професорът по културна антропология в СУ „Св. Климент Охридски“, Ивайло Дичев, нарича този процес – „строене на идиотизъм“. Навярно строенето върху такива руини наистина вреди на тяхната автентичност. Можем да помислим трезво и да преценим, че освен това и парите, получени от еврофондовете за такива обекти, не са усвоени напълно честно. Нека обаче погледнем нещата и от друга гледна точка. Тъй като съм от района на Костенец, мога да направя анализ на поведението на местното население. Ако преди реставрирането на крепостта 20% от хората са знаели историята на мястото и са разбирали важността му, то днес, след церемонията по откриването и облагородяването на мястото, над 60% от тях могат да се похвалят с това. Този анализ се основава на наблюденията ми от социалните мрежи и на лични разговори с жителите на околните градове. Да, строено е върху руините, но и много от тях са запазени, открити са и нови старинни предмети при възстановяването на част от предишния облик на „Стенос“. Важното е, че повече хора вече знаят и говорят за историята. Ако мястото бе оставено просто така, загубите щяха да бъдат много по-големи и необратими.

Тръгваме си с добри чувства, определено съм впечатлена от видяното и със сигурност ще се върна отново.

Автор: Мария-Магдалена Ангелова

1|2