„Трейнспотинг“ на Ървин Уелш – Библия за аутсайдери

11.04.2014

TRТепърва да пишеш за „Трейнспотинг” през 2014г., предполага жалка комбинация между бунтарско гимназиално съчинение за „Най-любимата ми книга” и някоя закъсняла анти-дрога брошура на МОН. При мен се получи така, че прочетох култовия дебютен роман на Ървин Уелш десет години след като вече бях наизустил екранизацията на Дани Бойл, от първата до последната откачена усмивка на Юън Макгрегър в главната роля. Защо така? Малки тиражи, нагли антикварни книжари, стиснати т.нар. приятели, нежелание да чета, която и да е книга на компютър…

Вижте още: „СТОГОДИШНИЯТ СТАРЕЦ, КОЙТО СКОЧИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА И ИЗЧЕЗНА” – АБСУРДНО ИНТЕРЕСНА ИСТОРИЯ

Така или иначе, с помощта на благите хора от „Под моста” и издателство „Колибри”, един от неосъществените пориви на юношеството ми вече не ме тормози. Отсега нататък, като разправям на тоя и оня „Дали съм чел Трейнспотинг? Ти чуваш ли се к’во ме питаш, бе?!”, няма да се правя на изнервен от тъпия въпрос, просто защото лъжа.

Да отметнем очевидните неща – книгата е велика. На задната корица на изданието  има едно доста префърцунено мнение на някакво шотландско списание, че това е „Най-добрата книга писана от мъж или жена. Заслужава да продаде повече екземпляри от Библията.” Естествено, това е повече от прекалено, но е напълно обяснимо. За хората, които са изживели контекста на „Трейнспотинг” – обърканата, кирлива и напълно лишена от адекватна социална политика Великобритания от 80-те и началото на 90-те – романът вероятно е някакъв свръхапотеоз на тегавия им, безработен живот тогава. За останалите от нас – това е повече или по-малко далечен миг, оптимално уловен и закован във вечността от Уелш.

Вижте още: „РАЗКАЗИ ПОД ЕКСТАЗИ” НА БЕГБЕДЕ– ПО-МАЛКО РАЗКАЗИ, ПОВЕЧЕ ЕКСТАЗИ

Няма как да сте съгласни с последното твърдение, ако сте от ония копелета, които смятат всички футболни ултраси за „надрусани кретени”; спират филма по „Страх и омраза в Лас Вегас” по средата, защото им е станал тъп; смятат графитите за „некви драсканици, освен красивите неща”; най-вероятно си взимат душ след всяко доближаване до човек от малцинствен произход; не виждат света като несправедливо място … Подобни хора, лишени от интерес към субкултурите и маргинализираните обществени групи; абонати на глобалната „джингъл-белс-лорд-ъф-дъ-рингс-спайдърмен” култура, е по-хубаво да си гледат християнския морал, американската телевизия и скучното порно, и да стоят настрани от истории като „Трейнспотинг”.

Защо трябва така да обиждам, подценявам и говоря високопарно на всеки, който не обича да му мирише на засъхнала урина и не го интересува каква е леталната доза конски транквиланти? Еми, сигурно защото туко-що съм прочел „Трейнспотинг” …

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Никол ПанковаЗа Нобеловата награда за литература, скандалите и носителите тази година17.10.2019

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика