„Трейнспотинг" на Ървин Уелш - Библия за аутсайдери

Както вероятно сте усетили и от филма, произведението на Уелш представлява пълнокръвния глас на едно цяло поколение от изгубени хора и по-точно средния пръст, който показват на „по-добрите” от тях. По-глупави или по-умни, но неуспели да се впишат в лицемерния ред на съвременния Запад (работа-жилище-женичка-нов телевизор-смърт), а в последствие умишлено или не опитващи се да го саботират, било то и като унищожават собственото си здраве и разсъдък. Бъркането в мръсни кенефи, за да не бъде изгубена последната анална свещичка опиум; оплискването на неделната семейна закуска с повръщано, пикоч и фекалии; вендетата на болен от СПИН върху човека, който го е заразил; лицемерните „приятелски” отношения, основани на зависимостта; невъзможността да излезеш от отредената ти от обществото клетка на аутсайдер … Всички забавни или тъжни нюанси в разхвърляния между различните герои-мъченици сюжет на „Трейнспотинг” не са просто характеристики на някакво „прочети-и-хвърли” увлекателно четиво. Това наистина е Библия на отритнатите и проблемните, дали зависими от субстанции, насилие или каквото и да е, но поради някаква причина изпуснати от парадигмите на лесното консуматорско съществуване, „джингъл-белс” и MTV.

За да се върна – човекът, който не е предразположен да опознава различните и отритнатите, или пък е лишен от чувство за черен хумор, няма да намери нищо ценно и привлекателно в изброеното от мен. Средният пръст на героите на Уелш е предназначен за негоподобните. Най-доброто, което мога да направя с тази много извън-времето-си рецензия, е да препоръчам на тези хора изобщо да не подхващат класиката „Трейнспотинг”, защото наистина ми се обръщат червата, когато после слушам погнусените им или пък псевдо-разбиращи мнения тип „Всичко това е много тъжно …”. И ако във филма има някаква комерсиална сюжетност и леко розов финал, които в крайна сметка конформират историята към „генералния” вкус, то в книгата няма и помен от това. Това е суров гнусен разказ за наркомани, СПИН, лайна, гадна смърт, кръв, побоища, предателство, секс с непълнолетни и никаква любов. Не вярвайте на критиците, които ви лъжат, че чрез него „ще опознаете един различен свят”. Нищо от това не е предназначено за вас. Стойте надалеч.

Ако сте от „другите”, без изобщо да е задължително да сте наркомани или пияници, но света за Вас не се изчерпва с работното ви място и щастливите завършеци; гледали сте филма много повече от веднъж; обичате да си правите пишки с „квадратните” хора – изобщо не се колебайте и намерете книгата.
Една забележка за финал – не съм попадал на по-старите български издания и не мога да направя сравнение, но превода на Веселин Иванчев за „Колибри” може на моменти да ви се стори „фалшив” и недобър. Преди време прочетох в оригинал друга книга на Уелш – „Есид хаус”. Предвид това не бих осъдил и даже аплодирам какъвто и да е опит да се превежда изключително сложния, объркан и нямащ нищо общо с нищо шотландски уличен диалект. Не казвам, че нямаше как да е по-добре, но опита на Иванчев всъщност заслужава адмирации.