Пътешествие до Турция: Айвалък, Памуккале и долината на маслините

09.09.2013
пазар
Малко пазарче с маслини, олио, зехтин и подправки

Пристигаме в Айвалък късно, но въпреки това решаваме да се разходим по крайбрежната улица и да опитаме някое местно ресторантче. Градът не е голям, но е оживен, по улиците му постоянно се чуват клаксони и всички пресичат,  където им падне. В една от пресечките намираме дори клетки със странни птици в тях. Излизаме на малкото площадче , където освен с хора е препълнено и с кучета, и котки. Морето почти не се вижда от яхти, предлагащи разходки и гмуркане. Избираме малко заведение с 5-6 маси, но с прясно хваната риба и апетитно изглеждащи салати. Сядаме и се наслаждаваме на атмосферата – отвсякъде звучи музика, точно до нас се продава дондурма (сладолед), царевица, сувенири. Сервитьорът ни носи рибата и предлага да я обезкости. Докато се усетя вече е свършил с вечерята на брат ми и посяга към моята чиния. Набучва с вилица главата на рибата ми и се опитва да я откъсне. Не се получи от първия път. Нито от втория. След няколко енергични завъртания той най-накрая успява, а аз съм преодоляла учудването си и избухвам в смях. Къде другаде сервитьор ще ми бръкне в чинията, за да вземе рибешка глава? Сигурно се чудите защо му е тази глава. Е, сещате ли се за бездомните котки и кучета? Да, точно така. Мъжът взе чинията и я изсипа в центъра на площада до малка чешмичка.  След това забелязах, че на много места в града към земята са приковани купички с вода за уличните животни.

Легнах си капнала от умора, но доволна от наситения с приятни изживявания ден…и се събудих по-рано от предвиденото. Точно в пет сутринта силен, дълбок глас запя тежко. Канеше за молитва, обединяваше всички – спящи, ранобудни, вярващи и невярващи. В зората на деня песента на ходжата продължи сякаш вечно, като сън, който знаеш, че си сънувал, но не си спомняш да е свършвал..а може би наистина продължава някъде.

През втория ден от пътуването ни в Турция бяхме избрали да посетим Асклепион и Памуккале и да се спуснем до Кушадасъ, където да пренощуваме.
Асклепий е покровител на древната медицина и лечителите, а Асклепион е представлявам храм на изцелението, който се е доближавал до съвременните физиотерапевтични клиники.  Ако се интересувате от археология и история то задължително посетете Асклепион, ако ли не – може съвсем спокойно да го пропуснете, но при условие, че разгледате древния град Ефес.

Асклепион2
Улица в Асклепион, а в далечината на хълма може да се види древногръцкият град Пергамон.

Пътят до Памуккале ни се стори прекалено дълъг и изморителен и когато в далечината се показаха белите скали бяхме изключително облекчени. Минахме по тесен, малък път, заобиколен от полета с памук. На десетина километра преди Памуккале спряхме на ресторантче с градина, в която, вързани на синджири, си играеха две маймунки. Зачервен, възрастен турчин с мустаци ни поднесе менюта, които в крайна сметка не използвахме много-много. Комщу, кюфте, домати, екмек (хляб)!  Хапнахме, погледахме горките животники, принудени да живеят с постоянно влачеща се зад тях верига, удивихме се на едно яркосиньо пиле и бяхме готови да си тръгнем, когато сметката ни изненада наистина неприятно. В менюто отново нямаше цени и в бързината бяхме забравили да попитаме и да се споразумеем. Голяма грешка, която ви съветвам да не допускате, защото никой няма да се поколебае да ви излъже, независимо колко дружелюбен и усмихнат изглежда. На много от стоките в магазините също няма цени, така че се опитвайте или да ги избегнете, или да се договорите за цената с продавачите, ако не го направите със сигурност ще ви ощетят.

Памуккале е огромен исторически комплекс, в който можете да се насладите на древния град Хиераполис, античния басейн и на варовиковите травертини. Останките от портите към града, баните, храмът на Аполон, театърът ми помагат да си представя какво е било преди повече от 2000 години, да почувствам едно време, което отдавна е отминало. Докосвам огромните каменни колони и се чудя кой ли друг също ги е докосвал. Комплексът е обновен, направени са алеи за ходене с пейки, басейни, фонтани. Навсякъде има цветя и дървета, а гледката към долината е изумителна. Градът е претърпял две земетресения, но въпреки това е бил важен център през Византийския период. Смята се, че е имало 15 басейна с лечебна вода и към Хиераполис са се стичали хора, за да се излекуват.

Памуккале
Памуккале.

Отидете ли в Памуккале задължително посетете и античния басейн. Входът към него се плаща отделно, но си заслужава всяка лира. Според легендите, когато  Клеопатра е почувствала, че остарява е изпратила войниците си, за да намерят лек, с който да възвърне красотата си. Те претърсили много земи, за да открият магическа вода, която да помогне на кралицата. Няколко от войниците посетили Памуккале и взели от водата, която извира там, а когато Клеопатра измила лицето си с нея, веднага усетила лечебната й сила. След това тя самата посетила античния басейн и се отдала на магическите му сили. Античният басейн и сега привлича невероятно много туристи и има защо – мястото не само е невероятно красиво, но и е изключително приятно и успокояващо, поради високата температура на водата, която е такава целогодишно. След земетресение през седми век в басейна попадат руини, които го карат да изглежда още по-уникално и автентично.

Афафа
Памуккале с гледка към долината.

И накрая може би нещото, с което Памуккале е най-известно – белите варовикови скали, които приличат на естествено образувани стъпаловидни басейни. Никога не ме е бивало в химията, така че няма да се опитвам да обяснявам реакцията, довела до тази уникална природна забележителност. Когато го видиш за първи път сякаш ти трябва известно време, за да се приспособиш, за да осъзнаеш, че не е сън, че не е нарисувано, а е съвсем истинско и дори си нагазил до колене в него. Останките от древния град, невероятните скали, направени сякаш от памук и красивата гледка към долината превръщат Памуккале в малко кътче от рая, което странно как се е озовало на земята.
Бих ви посъветвала да отделите един цял ден, за да разгледате напълно и да се насладите изцяло на комплекса, за да попиете възможно най-много от магията му.

Още наши пътеписи, вижте Тук! 🙂

Качвам се в колата и продължаваме към към последната дестинация за деня. От долините на маслините бавно преминаваме към хоризонти, застилени със смокини и грозде, толкова сладко, че чак горчи. Правим още един завой и ето че в подножието пред нас се открива курортът Кушадасъ, сгушен между вълните на Егейско море.

Втора част от разказа за Турция – Тук

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йоанна АнтоваЕвропейско пътешествие - яж, обичай и събирай гледки27.06.2019

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика