Александър Иванов е от онези зареждащи хора, които те грабват веднага. Срещам го на младежки проект в Италия и съвсем скоро разбирам, че е учител по програмата „Заедно в час” и преподава в малко училище в Челопеч. Не само за мен, но и за всички участници от различни страни, изненадата е огромна. Защото този 23-годишен човек избира да остане в България. И не само – избира да преподава, да остане в училище, да бъде част от промяната на образователната ни система.
Алекс завършва финанси, но благодарение на младежката организация AIESEC открива страстта си да преподава и някак естествено става част от програмата „Заедно в час”. Преди да се срещнем няколко месеца е живял на село, няколко месеца е живял без телефон, през лятото светът му е дом, а пътищата и летищата – най-добри приятели. Споменът от разказите му и вдъхновението от срещата ни ме провокират да поговорим отново.
Това интервю трябваше да се появи в Деня на будителите, но учители като Алекс заслужават вниманието ни не само по празници. Съвсем наскоро излязоха предложенията за промени в образователната система, които изключват часовете по изобразително изкуство и музика в езиковите гимназии и намаляват наполовина философския цикъл. Смятаме, че преподавателите имат нужда от подкрепата ни повече от всякога.
А какво предстои? И какво е училището през очите на един млад учител, си говорим с Александър.
Колко често те питат защо избра да бъдеш учител?
Продължава на следващата страница
