Александър: Това е първият въпрос, който ми задават всъщност, след като кажа какво работя. И все пак според мен хората все още някак пазят едно уважение и възхищение към учителя и когато видят млад човек, се изненадват много. Явно вече хората са свикнали с това, че един учител трябва да е над средната възраст (средната възраст на учител в България е над 55 г.), това е някаква народопсихология, но е много готино, че всъщност голяма част от моите колеги са точно млади учители.
Защо точно „Заедно в час“? Как избра да бъдеш част от програмата?
Александър: То е някакво влечение, което имаш в себе си. И просто в някакъв момент ти се случва. Всъщност аз открих първо Teach for America, когато бях в Щатите, и супер много ми хареса идеята. Няколко клика по-нататък открих, че има и тук такава инициатива – „Заедно в час“. Това е много голяма мрежа, която се казва Teach for all, и България е част от тази мрежа.
Аз припознах всички неща, които правят като нещо, което и аз бих искал да правя; да бъда част от позитивното влияние, което аз мога да донеса в училище. И точно този стереотип, за който си говорихме, ме предизвика – сладко е да го разбиеш и да покажеш, че нещата могат да се случват малко по-различно, и млад човек може да се справи с това да бъде учител. И че всъщност нещата не спират да се развиват. Тези, които имат една и съща мисия, са много здраво свързани с нея и това прави общността. Затова „Заедно в час” е една голяма общност от хора, които ги е грижа как се обучават децата на България.
Какво е да си учител в малко селце?
Александър: В малкото селце има нещо много важно, което се различава от големия град, и това е, че там можеш да имаш много по-силно влияние в училище и върху децата, защото е затворена общност. Училището всъщност е един събирателен пункт на емоции, събития и всичко, което се случва в този район. И точно заради това аз самият исках да бъда в по-малко градче. Там предизвикателствата са доста по-различни. Но можеш да имаш много по-голямо влияние върху случващото се и да правиш промяна. И това е всъщност нещото, което мен ме запалва и ме кара да ставам от леглото сутрин, за да отида в училище.
Как реагират децата, когато видят млад учител?
Александър: Дистанцията между нас е много по-малка. И е видимо за всички, че сме някак си по-близо едни до други. Имаме едни и същи неща, които ни вълнуват, любимите ни футболни отбори са едни и същи, слушаме еднаква музика, играли сме едни и същи компютърни игри. Има едни такива дребни неща, заради които децата те допускат много по-лесно до себе си. Естествено се получава това нещо и аз бях изненадан още от първите дни, когато влязох в училище.
Какви методи използваш или би искал да използваш в преподаването си?
Продължава на следващата страница
Подкрепи ни!