Александър: Това е различното в образованието днес. Именно затова аз смятам, че самата функция на учителя леко се изменя, адаптирайки се към промените днес. Учителят трябва да вдъхнови, да изслуша, да даде съвет и по-скоро да бъде заедно с ученика по пътя към откриването на самия него. А той открие ли се себе си, вече може да почерпи информация и всичко, от което има нужда. И точно затова да бъдеш ментор и коуч играе голяма роля в това да бъдеш учител днес.
Училището трябва да е място, в което учениците да се ориентират кои са те и каква следа искат да оставят в света.
Толкова хубави думи, а какви са минусите?
Александър: Минусите са ясни – заплатата е ниска, уважението от обществото не е такова, каквото би трябвало да бъде, мястото, което заемат в обществената стълбица. Но аз по-скоро гледам да се фокусирам върху другата част от скалата.
И това е така, защото това, което има значение, е какво ще направим, с какво ще допринесем за промяна. Всеки може да се оплаква, ок, да, много неща не са наред. Но идва един момент, в който трябва да действаме.
Кой е най-големият урок за теб?
Александър: В момента през главата ми минаха много неща, но може би всеки урок, който научиш сам, който откриваш и става част от теб – той е запомнящ се и наистина значим, когато ти си достигнал до него.
На това ли най-вече искаш да научиш учениците си?
Александър: Да, да! Защото животът се променя невероятно бързо. Ти си спомняш, когато бяхме деца, какви телефони използвахме и днес какво се случва. Колко малко е минало, а колко много е станало. Така че никой не знае какво ще бъде занапред и какви неща ще трябва да знаят новите хора. Така че може би умението да си вадиш сам изводи и да се учиш сам от живота, както и да се адаптираш в това бързо променящо се общество, е едно от най-важните неща.
Какво ти се иска да кажеш, но никога не те питат?
Александър: Може би това е нещо, което малко хора знаят – че финансите за образование в държавата се разпределят на брой ученици, на дете – на добитък все едно, което е много странно. На практика колкото повече ученици има, толкова по-голям бюджет. За мен много по-смилено би било, ако те се разпределяха на база на резултатите на учениците от това училище. Да не се борим за количество, а за качество, защото децата не са картофи и разни такива неща, които се мерят. Това според мен ще ориентира самите училища не да имат повече ученици, а по-добре обучени, което ще повиши качеството да образованието.
Какво си мислиш най-често, когато влизаш в час?
Александър: Не съм се замислял никога върху това! Но може би през главата ми часът минава като късометражно филмче, което ми показва какво би могло да се случи, какви са обстоятелствата, с какво ще ме изненадат днес, когато отворя вратата. И може би, ако имам някакво специално послание, как точно да достигна до тях, за да им го дам. И всеки път е различно от това, което съм си представял, и това е хубавото на работата. То просто е магия, която се случва на момента и всеки път ще бъде различно.
*Видеото е направено от Александър по време на един от часовете му, в който заедно със своите ученици разговарят с техни връстници от училище в Истанбул по скайп. Въпреки притеснението от разговора на чужд език, децата откриват нещо общо – музиката. Защото кое ако не това, което всички обичаме, ни прави еднакви?
Подкрепи ни!