Учител по природа - интервю с Александър Иванов

Александър: Аз обучавам по модела на преподаване като лидер – това е всъщност, което правят учителите от „Заедно в час”. Това, което съм открил и виждам, че има резултати, е честата смяна на активности – децата обичат да им е интересно и това ме провокира и мен самия постоянно да уча нови неща, за да мога да представям информацията по различен начин. Защото учениците в един момент искат да бъде представено по дигитален начин, след това – показано на дъската, след това да правим постер например или да го нарисуват те самите.

Наблягам на това всеки един от учениците ми да учи по своя начин; този, който отговаря на неговата личност. Това, което използвам най-често, са платформи, които ми позволяват да работя с ученици и родители, а също и с други учители. Това е приложение, чрез което поддържаме ежедневна връзка и споделяме какъв е прогресът, и по какъв начин се случват нещата в класната стая. Всеки ученик е въвлечен в това, защото има свое чудовище, което трупа точки, и така ученето се превръща в едно приключение.

Какво не ти достига в образователната система, какво ти се иска да се промени? Сега излязоха новите промени, ти какво мислиш за тях?

Александър: Според мен българското образование има нужда от едно основно нещо и това е свобода. Защото всеки един човек, както изглежда различно, така различно и възприема информация, така се учи. Всеки има свой начин, по който възприема знания и се добива умения. Затова аз вярвам, че училището трябва да е индивидуализирано – обърнато към отделния ученик, а не толкова стандартизирано и направено по калъп.

Със сигурност изкуството и спортът вървят ръка за ръка с образованието – вече има хиляди проучвания, които доказват именно, че за да възприемат и учат децата, те трябва да имат определена двигателна активност, да се развива въображението им. Изкуството трябва да бъде част от образованието колкото се може повече. Това е моето мнение, защото те просто не могат едно без друго.