Уроци по живеене с „Тони Ердман“

„Тони Ердман“ пристига у нас за „София Филм Фест“ след спечелване на наградата „Лукс“ на Европейския парламент и номинация „Златен глобус“ и „Оскар“ за чуждоезичен филм.

Завладяващата история е режисирана от германката Марен Аде и разглежда семейните отношения, подложени на предизвикателство през 21 век. Филмът ни среща с Инес Конради – олицетворение на съвременния работохолик. В Букурещ, където е установена, пристига изненадващо нейният баща Уинфрид, на когото тя трудно успява да обърне внимание. Разбирайки, че качествен контакт с нея е почти невъзможен, мъжът намира креативен начин да бъде част от ежедневието й. Вместо да отпътува обратно за Германия, с перука и изкуствени зъби той се превръща в Тони Ердман, като когото се представя за консултант, коуч или дипломат, за да се внедри в корпоративните среди и бъде близо до Инес.

Това, което започва като шега и най-вероятно с цел един баща да прекарва повече време с дъщеря си, се превръща в импровизирана терапия за главната героиня, показваща неочаквани резултати накрая. Най-напред обаче се запознаваме с Уинфрид, който е въведен в историята с демонстрация на черния си хумор, но по-късно се разкрива и тъгата зад неговата клоунска маска. Заетата Инес, успешно реализирана в професията си, е толкова заровена в работа, че загубва вкуса към останалите страни от живота. Нейната независимост е преминала в самота, затова колкото и да забавлява изпълнението й на ‘Greatest Love of All’, няма как да повярваме, че е щастлива. С това не се изчерпват неловко смешните моменти, съшити с горчивина, която ги прави запомнящи се.

Повече от един пласт откриваме и по отношение на тематиката. Лентата осмива корпоративния свят, който преобладава от диалози с термини, неразбираеми за простосмъртни като Уинфрид. Бизнесът е показан като обезличаващ своите играчи и водещ към непълноценно общуване както помежду им, така и спрямо външни хора, каквито стават и близките. Тук идва линията, която се занимава с връзката между родители и деца, трогателно разгърната с премерена режисура. Близо тричасовото действие преминава с лекота през събитията, някои от които изглеждат незначителни, но без да създават усещане, че са непременно излишни. Именно те придават усещане за достоверност и съпътстване на героите във всяка стъпка от пътя им.

Независимо дали си нанасят удари или при двамата се настанява тишина, динамиката между баща и дъщеря е това, което движи лентата и има най-голяма заслуга за нейното очарование. Комичният ефект е предизвикан и от размяната на качества между персонажите – Инес е по-сериозният възрастен, който преоткрива света чрез баща си и се засрамва от неговите постъпки. В отсъствието на думи двамата си казват най-много неща, а Петър Симонишек и Сандра Хюлер лесно успяват да ни разплачат през смях. Друго попадение и още една причина филмът да се хареса на депутатите, присъдили му наградата на ЕС за кино, е включването на чуждестранни традиции. Освен подготовката за Великден в Румъния, присъства още кукерска носия, която се надяваме да бъде облечена и от Джак Никълсън в римейка на „Тони Ердман“, където актьорът ще изпълнява ролята на чудатия баща, а Кристен Уиг ще бъде екранната му дъщеря.

Нестандартната лента е едновременно сърцат урок и остро предупреждение. Тони Ердман може да е фалшив образ, но обръща вниманието ни към истинските неща от живота, които подминаваме в бързината. Не позволявайте да се случи същото и с този филм.

Може да гледате „Тони Ердман“ в рамките на София Филм Фест :

София:

16 март – Cine Grand Park Center – 19.00 ч.

19 март – НДК – Зала 1 – 19.15 ч.

20 март – Кино „Люмиер Лидл” – 15.30 ч.

20 март – Културен център “G8” – 20.30 ч.

21 март – Кино “Одеон” – 19.45 ч.

23 март – Дом на киното – 15.30 ч.

25 март – Оки Дом на културата „Искър“ – 18.00 ч.

25 март Euro Cinema – 20.45 ч.

29 март – Културен център СУ „Св. Климент Охридски“ – 18.30 ч.

Варна: 19 март – Фестивален и конгресен център – 20 ч.

Бургас: 18 март – Драматичен театър „Адриана Будевска”20 ч.

Деница Димитрова
е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to