В супер класа на един супер учител – Тодор Добрев от “Заедно в час”

19.03.2018

ПМ: Какво е отношението на другите учители и на родителите към толкова млад учител като теб?

ТД: Определено мога да кажа, че имаше мнения на различни полюси за представянето ми в класната стая. Аз все пак напрекъснато се опитвах и опитвам да покажа, че желанието и многото работа, планиране,търсене, опитване водят до високи резултати. Както се казва: „Ако искаш нещо много, ще намериш начин да успееш“.

И все пак и учителят с 20,30 години опит е бил някога учител за първи път. Всяко нещо се учи. Аз имам голяма подкрепа и на другите учители, така и на родителите, които виждат в децата си светлината в очите им, желанието за знанието и новите усвоени знания и умения. Аз съм тук, за да работя и да доказваме, че можем! Но има и друга истина – човек каквото и да прави, ще се намери някой, който да не одобрява това. Тук ще споделя една мисъл, която много обичам за приемането: „Исус събрал голяма група от хора и има показал как може да ходи по вода. Всички били много завладяни от това и повярвали, че това е месията. Тогава един човек се провикнал. – Е, ходи по вода, защото не може да плува.“

Все пак съвсем искрено мога да твърдя, че днес получавам силна подкрепа от всички колеги, с които работим заедно. Нашата мисия са децата и ние задружно се обединяваме да работим и да доставим не само качествено образование, но и много разбиране за всички индивидуални нужди.

Аз вярвам в това, че никой не е твърде млад, за да бъде учител, и твърде стар, за да бъде ученик. Ние имаме най-вече нужда от одобрението от себе си –  ако знаем, че е правилно, ако усещаме в цялото си сърце, ум, енергия, че правим това, което е нашето нещо, значи сме на правилното място.

Снимка: Емилия Найденова

ПМ: Виждам те до тях в таблата – сякаш и ти си част от класа 🙂

ТД: Разбира се, аз съм част от тях и те трябва да знаят, че ние сме на равно един до друг. Каквото правят те, това правя и аз – когато те решават задачи по математика, аз си решавам моите задачи в моя учебник. Казвам аз съм готов! И те – колко бързооо! И така се мотивират и те да бъдат бързи. И аз пиша също с тях красиво, и аз също чета с тях – не се делим.

Мотивираме се да четем – имаме цел да прочетем 15 000 страници тази година. При 30 прочетени страници – имаме бухалче, 5 бухалчета – награда. Когато четем, знанието ни отвежда в нови светове. Имам една лейка, с която ги поливам, и казвам – сега вашите мозъци растат, докато четете. Изключително много се мотивират. По този начин развиваме и математическите умения, защото всеки трябва да си изчисли страниците, колко са бухалчетата и т.н.

ПМ: Къде откриваш своето вдъхновение?

ТД: В микроскопа ми. Сега ходя на един курс по ботанинка за любители. Растенията имат уникални прийоми за оцеляване, размножаване и съществуване. Знаейки тази гениалност, няма как да не си вдъхновен да търсиш нови хоризонти всеки ден.

Обичам да наблюдавам и насекоми под микроскоп, гледайки ги разбирам, че светът е наистина неповторим и аз имам възможност всеки ден да го усещам и да уча нови и нови неща, които ме правят по-добър и по-силен човек. Красотата на планината ми дава спокойствие и истинска връзка със самия мен! Разбира се, и най-вече любимите ми хора!

ПМ: Разкажи ни история от училище, която никога няма да забравиш.

ТД: Смятам, че добрият учител е добрият пример. А, за да си добър учител, ти трябва да си магьосник. А, за да си добър пример за учениците и магьосник в техните очи, те трябва да знаят, че имаш супер сили – да искат да притежават и те тези супер сили, да искат да имат и те тези супер знания.

В час по рисуване бях поставил задача на учениците да се нарисуват като супер герои, притежаващи супер сили. Учениците трябваше да се обосноват защо са избрали точно тези супер сили и как с тях ще помагат на хората. При представянето на рисунките един ученик беше нарисувал Супермен, който лети и хваща лошите и отдолу надпис „господин Добрев“. Това ми дава увереност и отговорност да продължаваме да се справяме с всяко предизвикателство, което се изпречи пред нас, просто защото сме супер първи Б клас със супер ученици и супер учител!  Знаейки това, какво ли може да ни се спре да осъществяваме мечтите си?!

Наскоро една майка дойде и ми каза нещо, което е голямо признание за моята работа и осмисли това, което правя – Г-н Добрев, аз оставих своето дете тук в този клас и това училище, защото вие сте му учител. И вие сте учителят, който аз съм искала винаги той да има. Истината е, че всеки човек иска да бъде оценяван, въпреки че това не е най-важното. Но да чуваш думи като – вие сте най-добрият учител, искам винаги да сте ни учител, притъпява трудностите, това неспане и умоване как да направиш нещата по-интересни за тях.

ПМ: За какво мечтаят децата, на които преподаваш?

ТД: Искрено се надявам да мечтаят да бъдат добри хора. Но като всички деца, те мечтаят да бъдат нинджи, принцеси, полицаи, учители, хълк, ветеринарни лекари…

Още от първия ден на мен ми беше интересно да разбера всеки ученик какво иска, за да направя така, че той да разбере, че в училище може да постигне това, което иска. И тогава направихме таблото “Пътят на мечтите”. Още от първия час по изобразително изкуство реших всеки да си нарисува своята мечта и след това да я представи пред класа. Това е сцена тук, много е важно да разберем как да се държим на сцената, как да я обхванем с това, което сме.

Снимка: Заедно в час

Беше много важно за мен не просто да осъзнаят, че имат мечта, а пътят как да я постигнат. И попитах всеки ученик, който си имаше мечта кои са тези знания, умения, нагласи, които ще му трябват, за да изпълни мечтата си. Ние се учим да работим и в екип, затова беше много важно и всеки да изкаже своето мнение какво още може да се добави към думите на този, който е на сцената.

Аз непрекъснато им казвам, че най-важно е да бъдем гъвкави, защото, в която и сфера да бъдем поставени – ако уважаваме хората, ако мислим бързо, ако сме толератни и разбиращи, знаещи, ние можем да се справим с всяка ситуация, с всеки проблем.

ПМ: Кой е най-важният урок за теб?

ТД: Да бъда търпелив, да бъда смирен, да не съдя хората, защото никога не знаем личната история на хората, които съдим. Не знам през какво преминава един човек, за да е това, което е!

Да благодаря за всеки ден, защото истинската благодарност изпълва живота ни със смисъл. Да бъда учител ми помага да бъда по-разбиращ и приемащ, по-търсещ нови пътища до постигането на една цел, да бъда пример за подражание! Това ме прави единствено и само по-добър и по-силен човек!

ПМ: Какво може да даде един учител днес на децата, което те не могат да открият в интернет?

ТД: Осъзнаване на ценности. Сун дзъ е казал,че 500кг. теория са равни на един грам от практиката. Айнщайн пък е казал – Не е важно да знаеш всичко, а и това е невъзможно, важното е да разбираш. Това не се учи и възприема само с четене, това се осъзнава с преживяване, нещо, което се опитваме да правим в нашата класна стая – да се готвим за реалния живот с реални примери.

А какъв по-голям пример от един човек за пример – учител, който е тук, за да сподели своя житейски опит и философия. Защото едно е да четеш за водата, друго е да скочиш в нея и да започнеш да плуваш.

ПМ: Какво ти носи “Заедно в час”?

ТД: Много възможности да предизвиквам себе си, много нови приятели за цял живот, отново много предизвикателства, подкрепа в подобряването на света, носи ми и много нови знания и умения. Откакто станах учител по програма „Заедно в час“ не съм бил толкова организиран, толкова планиращ и виждащ напред. Аз имам цели и дори ясни стъпки, които да следвам, за да сбъдвам както своите мечти, така и да помагам на децата те да сбъдват техните и много важно – да сбъдваме общи такива. „Заедно в час“ е скок към това да бъда по-успешен във всяка посока, по която и да поемам всеки един ден!


Ако и ти искаш да носиш смисъл, включи се в програмата. Срокът за кандидатстване в „Заедно в час“  тази година е 25 март: https://apply.zaednovchas.bg/

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър ПанайотовЕдин ден с Яни Димитров – когато образованието е пътят на интеграцията29.01.2020

Още от Под Моста

Калоян ГуглевФилмът „Ятаган“ – абсурд на реалносттаКино