Вдъхновяващият живот на Даниел Щайн, преводач

След прочита на невероятната Empire V, тази година имах още една възможност да прочета творба от руски автор. И макар интервалът между прочита на двете книги да беше малък, тематично и жанрово те бяха толкова различни, че ми дадоха богат и детайлен образ за нивото и концептуалните течения в съвременната руска литература. Казвам съвременна умишлено, защото доста хора продължават да свързват руската литература с класиците и съветските автори, а смятам, че и творците от нашата епоха имат какво да предадат посредством трудовете си.

„Даниел Щайн, преводач” е от онези книги, които е възможно да ви откажат още с вида си. Макар корицата да е стилистично безупречна и в тон с текста, самата творба е цели 607 страници. Първоначално и аз имах резерви към себе си дали ще успея да я прочета, тъй като макар и ревностен читател, съм отвикнал от толкова дебели трудове. В днешния информационен век, където изкуство и забавления от разнороден характер дебнат отвсякъде, липсата на свободно време е перманентен казус, особено за активните хора. Ето защо съм забелязал и тенденцията към издаване на по-тънки книги.

Все пак, възприех романът на Людмила Улицкая като предизвикателство. И съвсем скоро осъзнах, че притесненията ми, че няма да я прочета скоро, са били излишни. Оказа се, че благодарение на структурата си, всъщност творбата се чете невероятно бързо.

„Даниел Щайн, преводач” е от книгите, които ще срещнете рядко. И тук става въпрос не само за безупречно повествование, но и за определени стилистика и методика на предаване на сюжетни линии. Цялата история е разбита на различни фрагменти от дневници, разговори и писма, разменени между огромна част от действащите лица. И което е още по-интересното – в различен хронологичен ред. Съвсем в началото се оказва, че това не е просто книга, а литературен пъзел, в който читателят има една важна мисия и тя е да сглоби сам живота на най-знаковия и свързващ всички други участващи герои, персонаж – Даниел Щайн.

Кой е Даниел Щайн? Отчасти художествен герой, но сериозно вдъхновен от животa на поляка Осфалд Руфайзен, който е емблематична фигура, свързана с Холокоста. Другото сериозно преимущество на книгата е това, че стъпва върху много исторически факти. Времето, което обхваща творбата е периодът около и след Втората световна война – тема, която вълнува много хора. Самият период и съпътстващите го събития бива представен по интерактивен, а не по суховат начин. Самият фокус не е толкова върху военния аспект, а върху социално-ценностния. Затова тази творба би била особено интересна на всички запалени любители на европейската история отпреди век-два.

Едно е човек да чете за дадени събития от миналото, посредством учебници и статии, съвсем друго да ги види, посредством лицата, преки свидетели на всичко. Тази книга предлага едно такова преживяване. Благодарение на изложените в книгата (истински и измислени!) записки, дневници и кореспонденция, 20-ти век, заедно с целия си хаос оживява пред очите на читателите. Посредством текста се получава една много интересна среща – между сегашния и тогавашния човек, тъй като четенето най-вече на лична кореспонденция дава възможност за един доста детайлен поглед върху вълненията и емоциите на тогавашните хора. Още повече, посредством текста могат да се видят темите, които са ги вълнували и размислите, в които са навлизали. Книгата е особено богата на размишления, относно устройството на света, религиите, човешките взаимоотношения и въобще доста неща актуални и в наши дни.

Една от силните страни на Улицкая е в детайлите. Само, че не онези тип „пълнеж” на текста, а онези, които оформят цялостната картина така, че те карат да се замислиш за много неща извън главната сюжетна линия. Текстът е наситен с безброй много мини-истории встрани от главната и точно те най-много спомагат за разбирането на битовата част от ежедневието на европейците от 20-ти век, в частност онези, чиито съдби са обвързани с Втората световна война. Защото, докато в учебниците може да бъде намерена сурова информация от политически и милитаристичен характер, чрез творбата на Людмила Улицкая човек може директно да се прехвърли във времето и да се запознае отблизо с всичко. Най-вече с последствия, изхождащи от противоречивото историческо събитие.

“…Паметта изтласква всичко, с което и е трудно да се справи…”

А едно от главните последствия е хаосът. Тоталният безпощаден хаос, който обримчва човешките индивиди и моделира техния жизнен път. Хаос, който най-добре може да бъде усетен точно в живота на Даниел Щайн. Житейски път, предаден  и пряко и косвено, тъй като на доста места в текста, главният герой присъства в сюжета на базата чужди истории относно него.

“…Въобще в нашия свят това е голям проблем: като цяло никой никого не разбира. Бих казал даже, че човек много често не разбира самия себе си… Цял живот мисля за това: защо светът е пълен с неразбиране? На всички равнища! Старците не разбират младежта, тя – старците, съседи не се разбират един друг, учители и ученици, началници и подчинени, държавите не разбират своите народи, а народите – управниците си. Няма разбиране между класите… Дори в тези случи, когато хората не говорят на един език… Как един народ може да разбере другия? От неразбиране се ненавиждат един друг. Човек не разбира природата, не възприема езика, на който природата от ясно по-ясно му показва, че той причинява вреда и болка на земята и току виж съвсем ще я унищожи… Не зная защо е така. Може би защото за съвременния човек е по-важно не да “разбира”, а да “побеждава”, “овладява”, “потребява”…”

Защо точно Даниел Щайн? Защо точно този човечец пресъздава най-добре есенцията на онова време?

Историята оживява дори в руския театър.

Аз лично смятам, че в Даниел Щайн може най-добре да бъде усетен сблъсъкът между различните култури, ценности и гледни точки от онова време. Най-вече заради богатия житейски път, през който мъжът преминава и различните изпитания, които тестват както физическата му издръжливост, така и духовната му цялост. Всъщност романът е насочен точно към вътрешния свят на поляка – евреин, избрал по професия преводачеството, а по сърце пътя на католическата църква. Даниел Щайн е от онези хора, които всички имаме нужда да срещнем в живота си. Присъствието му се усеща толкова ярко през страниците. Постъпките му пораждат уважение и съпричастност. Мислите му карат ума да разсъждава по теми, за чието съществуване дори не сме подозирали. Личният пример, който дава е вдъхновяващ.

Едно от важните неща, които трябва всеки читател да направи преди да се впусне в дълбочина в книгата, е да забрави предразсъдъците, които е имал. Макар силната си обвързаност с потекло, религия и социален статус, Даниел Щайн се приближава най-вече до универсалния тип човек. Той е вечно търсещ, отчаян идеалист, насочен повече към познанието и желанието за промяна, отколкото към ежедневното. Даниел Щайн е способен да разпали огъня в свитото от двоумения сърце. Толкова силно е предаден образът му, че само мисълта за него изпълва съзнанието с конструктивни усещания. Когато четем за този деен и напорист човек е трудно да си го представим в онова мътно и плашещо време, но от друга страна сам по себе си е впечатляващ факта, че точно такъв човек е съществувал. Това е тънкият момент, когато четем книга, смесваща истинска история и фикция.

Не на последно място трябва да бъде споменат и фактът, че Людмила Улицкая е била дълбоко обсебена от Осфалд Руфайзен. А само книги, написани с лично отношение, могат да бъдат толкова силни, че да грабнат един читател. В края на всяка една от частите на книгата могат да бъдат намерени писма, писани от самата авторка, в които тя разкрива множество детайли около създаването на цялата книга. Людмила Улицкая говори дори за собствените си грешки. Откровение, което само по себе си говори достатъчно, защото само творец честен със себе си, може наистина да предложи нещо истинско на читателите.

Носещият награда „Голяма книга” за 2007, „Даниел Щайн, преводач” излиза на българския пазар, благодарение на издателска къща Paradox. Единадесет години след написването си, книгата попада и в ръцете на родната публика, предлагайки и приключение, простиращо се от Хайфа до Бостън. Ако търсите творби, които да ви представят алтернативен поглед над съвремието; историята и религията; ако обичате книгите, които четете да ви провокират и да изкарват на дневен ред теми, за които много други хора предпочитат да мълчат, то тогава „Даниел Щайн, преводач” е идеална придобивка за домашната ви библиотека.

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to