На крачка от безумието: eдно момиче в сърцето на Ислямска държава

19.02.2018

Какво е Ислямска държава? Между истините и лъжите?

„Знаех, че трябва да остана вярна на себе си, но знаех и че трябва да оцелея на всяка цена, ако исках да се измъкна. За целта се налагаше да бъда друга. Да бъда такава, каквато искат да бъда. Да им позволя видимо да ме моделират. Все пак бяха само хора, можеха да извайват единствено облик. Душата не се пресъздава, не се подменя. Не можеш да извадиш от гърдите, да я програмираш и да я върнеш обратно…“

Едно е да четем, слушаме или мислим за едно нещо. Съвсем друго е прекият опит, свързан с прякото изживяване на случилото се. Когато се пише по актуална, жива и особена тема, това е най-тънкият момент, стелещ се по продължение на цялото повествование.

Един колега от работа, който ме попита какво чета толкова задълбочено в почивките си, ми сподели, че не е хубаво човек да се възползва от нещастието на другите, издавайки книга. В повечето други случаи, той би бил напълно прав. „Вербувана“ обаче е от онези истории, които трябва да бъдат написани, за да могат да бъдат преоткрити още и още пластове от суровата истина – в случая за Ислямска държава.  В услуга на това хората да бъдат ангажирани с конкретни позиции медиите често предоставят отделните страни на определена тема. Уникалното при Стефани е, че не се притеснява да пише за неизказаното относно Ислямска държава. Освен това, авторката подхожда трезво, разумно и аналитично към проблема. Без да взима страна, без да спекулира или да опитва да формира мнение.

„Човек срещу човек. Най-страшният сблъсък…“

Стефани въздейства главно чрез образи, диалози и случки, пробуждащи емоции и размисли, някои от които дори и неудобни.

Отвъд всичко изказано и изписано за все по-отслабващата Ислямска държава Стефани прави сериозен опит да обясни случващото се – не само като причини, предпоставки и проявления, но и да хвърли светлина върху бъдещите последствия.

Посредством текста читателите се запознават със суровата действителност в ислямския свят, но близката среща не е само с насилието, зверствата и тежката социална деградация. От близък план са разгледани съзнанията и душите на самите терористи, в чиито структури няма само араби, а и американци, европейци, сред които дори и българи. Какви са техните мотиви да напуснат родината си и да се отправят към това диво място, е също една от болезнените теми, които авторката засяга.

В дълбочина Стефани разсъждава и върху начина, по който управлението на Ислямска държава изкривява не само мюсюлманската религия, но и човешкия потенциал на окупираната територия.

„Докато момичетата гонят една романтична представа, то момчетата отиват на война, готови да убиват. Бедността, безперспективността, нуждата от готовите формулировки на авторитетите…“

Има ли връщане назад?

„Съпричастността е висша ценност…“

Има такива решения в живота, които поставят една ясна граница зад нас, която не можем да преминем отново. Не и същите. Светът се променя, а с него и ние, най-вече като лично осъзнаване – какво място ни е отредено в него. Понякога се появяват хора, които успяват да ни поведат към ново и по-хубаво начало, но трансформациите, които постоянно ни дебнат са толкова много, че се появява фундаменталният въпрос – кое въобще трае вечно? Особено когато става въпрос за чувства и взаимоотношения.

Наблюдаваме нещата винаги от позицията, в която се намираме и от събирателната гледна точка на всичко, което сме преживели досега. Кръгозорът ни бавно и постепенно се разширява и колкото повече неща успяваме да приемем, толкова повече свикваме със странното и дори неприятното в света. Защото започваме да си го обясняваме.

Обяснението е първата стъпка към разбирането на даден проблем и съответно разрешаването му. И това е най-дълбокият завет на иначе тънката (190 страници) книга. Макар и развиваща се в сърцето на Ислямска държава, преди всичко „Вербувана“ е история, която се развива в света на един объркан млад човек, който решава да изучава живота през най-трудния, но и в същото време най-поучителен начин – живеейки го. Ето защо смятам, че това е книга, която би се харесала на много хора, точно защото те биха успели да открият много от себе си, не само в главната героиня, но и в останалите действащи персонажи. Защото колкото по-счупен става светът, толкова по-автоматично избираме да живеем и взимаме решения.

За да излезем обаче от порочния кръг, в който този избор ни набутва, е нужно да опознаваме повече себе си другите, а какъв по-добър начин за това от книгите. Защото какво са историите, ако не именно възможност за споделяне? На база, на което можем да се изградим като по-качествени и добри личности.

„Да служиш на другите, е призвание. Мисия, която трябва да се следва неотлъчно и до край…“

 

Книга: „Вербувана“

Година: 2017

Автор: Стефани Евгениева

Издателство: „Фабрика за книги“

Страници: 191

Сайт на книгата: izcheznah.wordpress.com

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Делиян Маринов„Градът на скелетите”: пътешествие сред приказни, стряскащи и поучителни истории10.11.2017

Още от Под Моста

Момчил РусевБългарската музика през 2021: ДебютитеМузика