Близо 12 000 плочи са подредени по жанрове и азбучен ред – истински еквивалент на рая. В ръцете ми попадат неподозирани екземпляри като „35 години ЦСКА“, „Балада за Аспарухов и Котков“, „75 години футбол в Левски-Спартак“, „Десети конгрес на БКП. Приветствено слово на Леонид Брежнев, 1971“. Наредени на пода намирам дори приказки, издадени от „Балкантон“ – „Владко-Злоядко“, „Захарната къщичка“, „Винету и поразяващата ръка. Карл Май“. Пламен с гордост ми посочва една плоча, качена високо и показно – Vladimir Vysotsky Concert in Toronto, 1981. Не съм сигурна, че съм видяла правилно цената и се приближавам още. На етикета пише $599. Подсвирвам тихо, а веселият продавач добавя, че в eBay цената й е $1,250, в Amazon – $2,500. Албумът е издаден в едва 1000 бройки и една от тях е попаднала точно в този малък магазин.

Пламен продължава разпалено: „Има три вида плочи – малки, среден размер и големи. 45 и 33 оборота. Съответно има такива на 78 оборота, откогато прабаба ми се е разхождала по жълтите павета с чадърчето. Те са само моно и свирят на едно ей такова нещо.“ И ми показва червен античен грамофон с игла като пирон. Ахвам при вида му и питам от коя година е: „От илядо и балканската, откъде да го знам! Сигурно от 1905, примерно! Съответно това са плочите към него – бакелит. “

Следваща дестинация: мястото, където всяка музика може да се превърне в плоча – „Дюкян Меломан”. Отново съм в мазе – светло, топло, подредено. Посрещат ме джаз и Явор Ганчев. Заобиколен от безброй рафтове дискове и плочи, с тих глас Явор ме въвлича в магията на винила, на неугасващата му харизма: „Винилът се оказа книгата на музиката. Това е носителят, който най-цялостно носи музиката, така както книгата носи литературата. Заради своя физически вид, заради своя размер, заради усещането за цялост и пълнота.  И естествено не на последно място за много хора главно съображение е качеството на звука. Много хора намират звученето на грамофонната плоча за превъзхождащо всички останали.“

След това Явор ме запознава с машината за плочи. Звучи ми приказно и изглежда така. Прилича на грамофон, но много по-сложен: „Машината за плочи всъщност конструктивно е същата машина, която в завода произвежда матрицата. Разликата е, че това е машина, която изрязва директно върху черния винил и така получавате една готова за слушане грамофонна плоча. Можете да донесете музиката, която искате да ви запишем.“

Наред със старите плочи в кашоните забелязвам и един привлекателен рафт с нови. Цените започват от 30 и достигат до 70-80 лв. Очите ми веднага набелязват няколко албума – Led Zeppelin, Pearl Jam, U2, Depeche Mode, Leonard Cohen. Обвивките блестят примамливо, в магазина отново прозвучава джаз. Мисля, че знам какво искам за следващата Коледа.

Още музикални материали от същата авторка – четете Тук 🙂

1|2