Йезидите – мистичният народ на Ангела-паун

03.07.2018

Митът за сътворението

Информацията за тази точка, освен че срещнах в много книги, имах удоволствието да чуя преди време при случайна среща с поклонник на йезидизма в Берлин.

Йезидизмът е монотеистична религия и нейният върховен бог е бог Xwede, като неговите проявление са три: Ангелът-паун Мелек Таус (Melekê Tawus), млад мъж на име Шейх Ези и възрастен мъж – Шейх Ади, който е и действителна историческа личност, която се счита за реформатор на йезидизма. Тоест и при тази религия, както и при християнството може да се открие идията за божието триединство.

Ролята на Бог в йезидската митология се свързва със създаването на вселената. В началото той създал от себе си чудна перла, а след нея птица на име Анфар, на чийто гръб да положи перлата. След като изминали 40 000 години, за седем дни Бог създал седем ангела, на които предоставил задачата да създадат света. Тук митът има различни версии, като някои разказват, че след създаването на ангелите перлата се е счупила и от нея са се появили основните части на вселената – слънце, луна, звезди, вода, земя, т.н.

Друга версия пък гласи, че ангелите се заели със земните дела, а накрая перлата се счупила и от нея потекла вода, за да напои земята във формата на океани, морета и реки. По една точка митовете са единодушни – след като земята била създадена, Бог се оттеглил на небето и оставил ангелите да господстват над света, т.е. ролята на Бог в йезидизма е по-скоро пасивна.

Начело на ангелите и на света застанал Мелек Таус или в превод – Ангелът-паун, който бил и първото ангелско божие творение. Както подсказва и името му, той бил превъплътен в образ на паун. Мелек Таус е ключова фигура в йезидската религия, като неговият образ е натоварен с много символика и свързан с множество митове, но и с немалко конфликти. За йезидите Ангелът-паун е олицетворение на Бог, отделно негово алтер-его, но същевременно и неделима част от неговата трансцендентност. Мелек Таус играе ролята на медиатор между Бог и йезидския народ и към него се отправят повечето молитви.

Конфликтите покрай Ангела-паун

Конфликтите покрай Ангела-паун доктор Биргюл Ачикйалдъз-Сенгюл обяснява със следния мит.

Първият човек Адам бил създаден от господаря на света Мелек Таус и на него бил предоставен раят, където той живял хиляди години. След известно време Бог повикал Ангела-паун при себе си и за да изпита неговата вяра, му наредил да се преклони пред Адам. Мелек Таус отказал, като настоял, че той се прекланя само и единствено пред Бог. Като наказание за неговото непослушание Бог го прогонил в Ада, където ангелът паун прекарал плачейки 7000 години, а сълзите му изгасили адските огньове. Наблюдавайки неговите страдания, Бог се уверил в истинността на неговата вяра, простил му и го върнал на небето, а Адът спрял да съществува като измерение.

Проблемът в горната история идва от това, че Мелек Таус се смята за олицетворение на злото от някои йезиди, а според християнството и исляма той е не друг, а именно падналият ангел Луцифер. Още едно доказателство за тази теза, представено в книгата “Умира ли Ангелът-паун? – История, религия и бъдеще на йезидите кюрди” (1992), мюсюлманите намират и в образа на пауна, птица, която за тях символизира дявола и хтоничното. За повечето йезиди обаче Мелек Таус не е считан за паднал ангел, а за най-верният поданик на Бог.

Истина е, че Таус Мелек може да се приеме като еквивалент на “падналия ангел”, познат от Библията, но в йезидизма неговото значение и функция са съвсем други, според доктор Биргюл Ачикйълдъз-Сенгюл. Точно напротив, йезидите отричат злото и не признават съществуването на “дявол” или “ад”. Те вярват, че всеки човек носи последствията на своите постъпки в сегашния живот, а след физическата смърт следва прераждане. Хората, вършили лоши дела, се прераждат в по-низши организми, а добрите дела се възнаграждават с повторен живот в човешко тяло.

Обичаи и традиции

В живота на всеки йезид има няколко важни церемонии, които имат връзка с духовното развитие на всеки индивид и са описани в книгата на доктор Биргюл Ачикйълдъз-Сенгюл. Първата се нарича “biska pora” и е свързана с ритуалното отрязване на кичур коса от всяко мъжко бебе, навършило 40 дни. Вторият е кръщенето или “mor kirin”, което силно наподобява християнското и което по традиция трябва да се извърши в Лалеш. Третият етап в живота на йезидите е избирането на „брат или сестра за бъдещето“. Всеки има право да избере двама човека от висшите духовни касти без оглед на техния пол, които се „сродяват“ с него и изпълняват важна роля през целия му живот.

Последните важни церемонии са сватбата и погребението, които са свързани с множество поверия и специални обичаи. В миналото сред общността типични са били браковете на ранна възраст, но тази тенденция продължава да намалява с годините, особено сред йезидската общност в чужбина. Там започват да се сключват и все повече бракове с не-йезиди – официално табу в йезидизма. Между браковете сред йезиди обаче все още се спазва забраната за женитба между отделните касти.

Обрязването също е ритуал, извършван от някои йезидски общности, особено такива, живеещи сред предимно мюсюлманско население. Според Сабиха Йалкут-Бредерман обрязването не е типичен йезидски обичай, а компромис, който някои йезиди правят, за да могат да се приобщят към местното население в дадени страни.

Поглед към бъдещето

От събраната информация бъдещето за последователите на йезидизма е несигурно, защото в Близкия Изток те стават непрестанна жертва на народите, с които живеят, а в други страни йезидската диаспора е изправена пред опасността за асимилация. Времето ще покаже дали и по какъв начин тази малка религиозна общност ще се справи с предизвикателствата на новото време. Дотогава остава надеждата, че насилието над йезидите най-сетне ще бъде спряно, а техните митове и легенди ще се предават от поколение на поколение и ще останат запечатани в световната културна памет.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаНепознатата Словакия – цветна и непредвидима04.03.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ или страстите Яворови в Народния театърТеатър