Йезидите – мистичният народ на Ангела-паун

03.07.2018

Въпреки че в последно време терористичната организация „Ислямска държава“ започна да понася поражения, тя все още е кошмар за стотици хора в Близкия Изток. Под жестокия ѝ прицел отдавна стои и един малък народ – йезидите. За тяхната древна история и необичайна религия за първи път се заговори след избухването на конфликта в Сирия. Оттогава ДАЕШ води срещу тях физически и духовен геноцид, който включва убийства, изнасилвания, отвличания и трафик на жени, мъчения и унижения.

Информацията в медиите за този терор, както и за йезидите като цяло е оскъдна, често неточна и изкривена от слухове и стереотипи. „Поклонници на Сатаната и слънцето“, „мистична секта“, „езичници“ – това е само малка част от определянията, давани за този древен народ. Истината обаче остава някъде там, между реалност и измислица, но това пък като че ли буди още по-голям интерес. Заинтригувана се впуснах по следите на йезидите в книги от университетската библиотека. Без да разбера, всъщност се отправих на пътешествие в миналото, в което се преплитат история, митология, традиции и легенди, а навсякъде из разказите спътник ми беше Ангелът-паун – Мелек Таус.

Кои са йезидите?

По етнос йезидите са кюрдски народ, който говори на курманджийски кюрдски и при който има строго деление в три отделни касти – пирове и шейхове, които представляват духовенството, и мюриди, които представляват обикновеното население. В книгата си “Народът на Ангела-паун. Кюрдските йезиди в Германия” (2001) турският етнолог Сабиха Йалкут-Бредерман обсъжда, че е спорно дали йезидите принадлежат духовно към кюрдската общност, тъй като в днешно време голяма част от кюрдите са мюсюлмани, а йезидизмът не е ислямска секта. Това е и причината една част от йезидите дори да оспорват своята кюрдска идентичност в желанието си да бъдат приемани като отделна религиозна група.

Въпреки това и йезидите като мюсюлманите кюрди подкрепят идеята за независима кюрдска държава, понеже от векове живеят разпръснати в множество държави – Ирак, Иран, Сирия, Турция, Грузия, Армения, Русия и Америка. Йезидска диаспора има и в Европа, като най-много йезиди живеят в Германия.

Според статистики на сайта Yezidisinternational общият брой на йезидите по света е учудващо малък – около един милион човека. Статистики показват, че населението намалява от много години, което дава повод за тревога, че йезидизмът е обречен на бавно изчезване.

Защо йезидската общност намалява?

Отрицателният прираст на йезидската общност не е нещо ново, а явление, което е съпътствало този народ от векове. Причините за това са няколко и са представени в книгата на доктор Биргюл Ачикйалдъз-Сенгюл „Йезидите: историята на една общност, култура и религия“ (2010), специалист в областта на йезидската култура и изкуство. Тя обяснява, че според някои теории в началото всички кюрди са били йезиди, но в хода на историята мнозинството от тях е било насилствено принудено от арабите да приеме исляма, а една по-малка част е попаднала под натиска на християнски мисионери. Така йезидизмът е останал жив сред една сравнително малка група от хора, разпръсната в различни държави, чиито водещи религии са били други.

Там кюрдите, решили да останат верни на йезидизма, станали трън в очите на много от народите, с които трябвало да живеят заедно, заради своите религиозни вярвания и отдаденост към собствената йезидска общност. Особено мразени били от мюсюлманското население, което вече включвало и многобройни представители на техния собствен етнос – ислямизираните кюрди. За да могат да съжителстват в относителен мир с местното население, йезидите започнали да крият религиозните си практики, да се затварят в своята общност, както и да правят някои компромиси със своите разбирания, както описва етнологът Сабиха Йалкут-Бредерман.

Това обаче не било достатъчно, за да предотврати множеството жестоки посегателства над тях. По думи на Матю Барбер, който се занимава с проучването на йезидската история в Чикагския университет, йезидският народ е бил жертва на 72 геноцида или опити за асимилация в историята, като на последния геноцид ставаме свидетили в последните години заради „Ислямска държава“. Именно тази обща травма е в основата на йезидската идентичност според ентолога Сабиха Йалкут-Бредерман. От една страна тя сплотява колектива, но от друга го откърмва с чувство за страх, неизвестност и безсилие.

Друга причина за намаляващия брой на йезидите като религиозна група се крие и във факта, че конвентиране към йезидизъм е невъзможно, както гласи едно от основните правила на тази религия. Онаследяване на вярата е възможно само ако и двамата родители са йезиди. При брак с не-йезид следва отлъчване от общността, както и загубване на собствения религиозен статус и автоматично приемане на религиозната принадлежност на другия партньор. Това строго правило обаче търпи известни промени от края на 80-те години, когато е имало масово изселване на йезиди от Близкия Изток към други неарабски страни. При проучванията си Сабиха Йалкут-Бредерман отбелязва, че и много от йезидите, живеещи в Сирия, вече не зачитат това правило.

Произход на йезидизма

Йезидизмът е религия, която се е предавала предимно устно, затова е трудно да се проследи кога точно е възникнала. Според книгата “Умира ли Ангелът-Паун? – История, религия и бъдеще на йезидите кюрди” (1992) на Йоханнес Дюхтинг, председател на Международния център за човешките права на кюрдите, и на кюрдския писател Ну Атес нейните корени тръгват още от древна Месопотамия. За свещени книги се считат Mishefa Reş („Черната книга“) и Kitêba Cilwe (“Книгата на откровението“), но те представляват кратки ръкописи, открити векове след възникването на религията, затова учени поставят под въпрос тяхната автентичност. Йезидската общност няма специални места за преклонение както в други религии. Единственият йезидски религиозен център се намира в Лалеш в Ирак, където се смята, че понякога и Бог идва, превъплътен в различни образи.

В същата книга се опровергават и разпространените слухове, че йезидъзмът е мюсюлманска секта, макар и между религиите да се намират известни паралели. В действителност йезидската религия датира векове преди създаването на християнството и исляма, което доказва, че по-скоро последните две религии са взаимствали от нея отколкото обратното.

Дюхтинг и Атес представят и друга дилема – дали йезидизмът е част от зороастризма. Първите намерени източници, в които йезидите са споменати, датират след развитието на зороастризма, което поражда теории, че йезидизмът се базира именно на древните зороастрийски вярвания и че дори е клон на зороастрийското учение, версия в която вярват някои йезиди. Други учени и йезиди пък спорят, че именно йезидизмът е най-древната религия в Близкия Изток и че е отделна от зороастризма.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Калоян ГуглевБиело Дугме – пътуване назад към Югославия с нов балкански ритъм10.04.2017

Още от Под Моста

Мирослав Петров, главен директор Продажби VIVACOM
Боян СимеоновVivacom представи Viva Smart – нова платформа за цялостни IoT услуги и решенияОбразование