Литература

Захари Карабашлиев и Симеон Лютаков – за „хаврата“ с любов

24.03.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

К.Н.: И двамата пишете, а според един цитат от Хавра думите трябва да лекуват болката. Лекуват ли думите действително болката? Какво са думите за вас?

З.К.: Много е лесно да кажем, че думите лекуват болката, но те не я лекуват толкова лесно. Думите плюс смисъл, разговорът лекува болката. Ако имаш нужда от изцеление, ти трябва да участваш и да търсиш разговора. Думите сами по себе си не лекуват нищо.

С.Л.: Не само, че не лекуват, те могат дори да убиват. Негативната страна на думите е по-силна от позитивната. Всички знаем от личен опит какви последствия има тежката дума, казана някога. Благата дума също значи много, но… Думите могат абсолютно всичко, но не бива да им се доверяваме изцяло. Ако те ни карат да чувстваме и мислим, страхотно, но ако не ни носят нищо, по-добре да не сме ги чули.

З.К.: Трябва да използваме думите като материал, с който да провокираме мисли и чувства и с който достигаме до някъде, строим нещо. Думите не трябва да са самоцел.

К.Н.: На едно място в Хавра има една много нестандартна представа за Бог – не като вездесъща сила, която всичко е предначертала, а като някой, който се учи от нашите грешки. Как бихте коментирали тази мисъл?

З.К.: Бог се учи от грешките ни, да.

К.Н.: Значи той няма идея за всичко?

З.К.: Идеята за Бог, който за всичко има право и за всичко има добри помисли, е фундаментално изтъркана и погрешна за мен. Ако приемем, че човешкият опит е опит и на самия Бог… /дълга пауза/ …и ние няма как да придобием опит, ако не се учим от грешките си, то Бог се учи от грешките ни. Исус се обръща към учениците си и казва – „Вие сте богове“. В този смисъл хората са богове. Колкото повече се учим от грешките си, толкова повече се приближаваме до Бог.

Ако се върнем пък към Стария завет, можем да видим какви огромни грешки прави и самият Бог. Първо създава едни хора от кал, те пък стават едни изроди (да не забравяме Содом и Гомор) и той сам трябва да спре експеримента и да унищожи създаденото. След Големия потоп Бог пуска нова версия на човечеството. Това ще да е била своеобразна подобрена бета-версия. Ако в момента ние сме избрани за “по-добрата версия” от всички онези милиони, загинали след световните войни, представете си какви ли са били онези преди нас…

С.Л.: Отваряш много дълбоки теми!

К.Н.: Пълна бъркотия!

З.К.: Пълна хавра! /всички се смеят/

С.Л.: Целият ни човешки опит не може да се задоволи с класическата представа за Бог, която често е с политическа и религиозна насоченост. Като светът се поотвори и надзърнахме на Изток и на Запад, като опознахме малко повече етимологията на този свят, започнахме да разбираме, че Бог е някъде вътре в нас. Бог е това, което мислим, еманацията на чистата мисъл и на чистия стремеж. Всеки го носи в себе си. Много е трудно да открием нещо в света, което е извън нас.

Себепознанието обаче е толкова трудно за масата от хора, че те предпочитат да го наричат „бог“. Нужни са часове, за да се задълбочим в тази тема и за да обясним как всичко е устроено взаимопоследователно и вярно на този свят, дори и да е на милион светлинни години от нас. То е същото като нас, неговият ред е същият. Вселената се разпада. След Големия взрив единствената посока е към разпад. Няма посока на съзидание или имплозия, само на експлозия. Такъв е и нашият живот. Той е разпадащ се и отчаян и ние търсим пътя към имплозията, за да се върнем към равновесната точка. Понеже това е невъзможно, се зараждат хиляди въпроси като тези, дали Бог ще дойде да ни спаси, защото ние отлитаме все по-надалеч във Вселената.

З.К.: С две думи – всички сме функция на ентропията. /смеят се/

С.Л.: Именно, функция на ентропията сме. През цялото време си мислех да го кажа и ти всичко прецака. /към Захари Карабашлиев/ /смеят се/

З.К.: За да обобщим – нека да сме живи и здрави, доколкото можем.

К.Н.: Не, нека след думите, Бог и ентропията да завършим с любов, защото тя е една от основните теми в романа!

/смеят се/

З.К.: Нека Симеон да отговори пръв!

С.Л.: Продължаваш да правиш номера, защото този отговор е труден! /към Захари/

К.Н.: Аз си мисля, че в момента вече всичко сте обсъдили телепатично!

С.Л.: И премълчаваме онова, което не искаме да вербализираме! /смеят се/

Любовта… На фона на всички безсмислени неща на този свят любовта е единственото, което може да ни накара да съществуваме. Любовта е вярата, че имаме някакъв ред, някакъв смисъл, че има утре. Любовта е животът. Маркес казва, че човек не умира, когато трябва, а когато може. Ако не можеш да си позволиш да умреш, ще продължиш да живееш, защото най-вероятно любовта ще те крепи.

З.К.: Любовта е отговорът.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"„Щастието е в нас и е нормалното ни състояние“ – интервю с Ралица Генчева26.05.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино