„300: Възходът на една…” поредица?

08.03.2014

HEADERPHOTOТрудно е да се поставиш в ролята на средностатистически зрител и да започнеш да гледаш „300: Възходът на една империя” с големи очаквания. Предхождащият го филм „300” на визуалния маестро Зак Снайдър влезе в историята като първия голям игрален филм, заснет изцяло пред зелени екрани. Резултатът беше впечатляваща проява на стил, граничеща с безумие, бойни сцени с променливо темпо и литри компютъризирана кръв, и една-единствена тематична идея, залегнала в сюжета – мотивът за саможертвата.

Вижте още: Ревюто ни за друг безкрайно стилен, но доста по-съдържателен филм – „Drive: Живот на скорост“
300bullshit
Оригиналният „300” стоварва върху главата на зрителя тази простовата идея за мъжка доблест на бойното поле отново, и отново, и отново, използвайки кой от кой по-налудничави способи. Сред тях са смехотворно нереалистичното описание на тренировките на спартанците от малки деца, немалък брой фантастични създания като гигантски вълци и тролове, тестостеронни вербални изблици на Джерард Бътлър под формата на „вдъхновяващи” речи и крясъци, и, разбира се, ключовите бойни сцени, инсценирани с такава доза стил, че предадоха на филма собствен имидж и култов статут в историята на киното.
300fightПродължението „Възходът на една империя” разширява мащаба на сюжета и по този начин поправя една от грешките на предшественика си. По-всеобхватното действие позволява по-широка тематика. Тя си остава строго военна и мъжка – не мога да препоръчам този филм на жена по какъвто и да е параграф, освен с това, че има голям брой полуголи мъже в съвършена физическа форма. Така или иначе, в личностен тематичен план е вкаран конфликт между баща и син, изиграни във филма от Калън Мълви и младия Джак О’ Конъл. Взаимоотношенията им са развити сбито, но достатъчно ефикасно, за да имат ефект върху зрителя и тежест върху действието във филм като този.
300: Rise of an Empire
Към глобалната идейна палитра пък е добавен мотивът за свободата и политиката. Героите на филма, повечето от които са атиняни, нееднократно се самоописват като търговци, ратаи, поети и скулптори. Защо такива хора излизат на бойното поле? Ами за да защитят простата управленческа идея, която им е хрумнала и на която държат: демокрацията. За да защитят личната си свобода и свободата на семействата си от тиранията на Ксеркс, а не защото са здрави брадати мъже, жадуващи за кървава смърт на бойното поле и съчинени песни в тяхна чест. Очовечаването и принизяването на образите ги доближава до аудиторията и помага на зрителите да се идентифицират с тях милион пъти по-лесно, отколкото с античните спартански супервойници от първия „300”.
R4_V10D3_80813_CO3_PULLS_01rl_0059.tif
Как търговци, ратаи, поети и скулптори се изправят срещу десет хиляди персийски войници и ги побеждават? Ами по единствения логичен начин – с хитрина и измама. А когато номерата им се изчерпват, съвсем резонно губят и се провалят. Как това се случва, ще видите сами на екрана. Пословичната елинска хитрост се въплъщава в образа на главния мъжки герой – атинският стратег Темистокъл. В ролята се превъплъщава слабо известният австралийски актьор Съливан Стейпълтън. Стейпълтън притежава същия мъжествен магнетизъм като Джерард Бътлър, но е необременен от звездната аура на всеизвестния шотландец и това му позволява да направи образа на Темистокъл безвъзвратно свой. Човек може само да се надява, че това няма да е кратък проблясък, а по-продължителен възход в кариерата на 36-годишния австралиец, който демонстрира нужните качества в „300: Възходът на една империя”, за да бъде водещ актьор в холивудски продукции.

Вижте още: Ревюто ни за един доста по-реалистичен военен епос – „Ярост“ с участието на Брад Пит
R1_V10D3_80613_CO3_PULLS_01rl_0059
Това ни довежда до своеобразните злодеи във филма, които са съответно най-големият плюс и най-големия минус на филма. Без да искам да бъда негативен, ще предпочета да започна с Ксеркс, изигран отново от Родриго Санторо. Лентата предоставя предисторията на персийския цар, повярвал, че е бог – именно този епизод е единственият проблясък на фентъзи в действието, което, без да претендира за никакъв реализъм или достоверност, в останалата си част си остава един твърдо военен екшън филм. Точно затова и този епизод изглежда най-слаб и смехотворен в сравнение с останалата част от лентата.
themistocles
За огромно щастие и облекчение на всички, не Ксеркс е фокусът на филма. Централният негативен персонаж е антигероинята Артемизия – гъркиня, която вижда изнасилването и убийството на родителите си още в детска възраст, отгледана е от персийци, тренирана е в изкуството на войната и е великолепен военачалник по море. Както се казва буквално и в самия филм, бойните й умения се надвишават само от красотата й, а красотата й – от лоялността й към персийската империя и царското семейство. Образът на фатална жена е изигран с фантастично умение от Ева Грийн. Персонажът е като написан за нея – гибелно красивите й очи инжектират отрова в погледа, когато намеренията й са открито зли, а вбесяващо пренебрежителната й усмивка и съблазнителният глас са притегателни като магнит, когато интересите й го изискват.
R2_V10B17_80213_CO3_PULLS_01rl_0017.tiff
Артемизия е един истински силен женски персонаж от съвременното холивудско кино. За разлика от Ан Хатауей в „Черния рицар: Възраждане”, Скарлет Йохансон в „Отмъстителите” или Кейт Бекинсейл в поредицата „Подземен свят”, в „300: Възходът на една империя” Ева Грийн не изтегля мечовете си от ножниците до самото заключение на филма. През всичкото останало време неоспоримата й власт и заплашителната аура са внушени чрез харизматично присъствие и категорично силно поведение. Голата й сцена, която ще радва поколения зрители от мъжки пол, е най-доброто свидетелство за това – в нея няма никаква показност, никакво плътско преекспониране. В нея Артемизия използва сексуалността си като оръжие в своя полза, не губи контрол върху ситуацията нито за миг и по този начин всъщност реализира сънищата на една заклета феминистка много повече, отколкото на един филмов перверзник. За постигнатата в случая цел са нужни свестен сценарий и най-вече добра изпълнителка на ролята – ако първото тук е малко спорно, то второто със сигурност е налице. Грийн откровено се забавлява с ролята на Артемизия и се възползва гладно от възможността да създаде едно по-запомнящо се творение на популярната култура в киното.
R3_V10F_72613_CO3_PULLS_01rl_0042
Но всичко това е гледната точка на един средностатистически зрител. А как ще изглежда филма през очите на един заклет фен на оригиналния „300”? Има ли бой, има ли кръв, има ли героизъм, има ли ечащи мъжки крясъци през бойното поле? Има ли редуване на бавен и бърз кадър, с разплискваща се кръв по екрана и летящи крайници наоколо? Има ли си го всичко хубаво от първия филм??? Да, да и да. Визуалният стил е съвършено запазен от продуцента Зак Снайдър и още в първите 5 минути от действието си, филмът ще е предоставил на старите си фенове това, за което са дошли. Бумтящият епичен саундтрак на Junkie XL също е несъмнен плюс в тази лента.

Мечове, стрели, копия, боздугани, литри кръв, откъснати крайници и глави, разбити кораби и лодки, пръснати мъжки трупове, триумфални бойни викове, разширени от вълнение зеници, голите гърди на Ева Грийн – всичко това прави „300: Възходът на една империя” безсрамно мъжко удоволствие №1 в киното (“guilty pleasure”) за 2014 година. Но разширената тематика и цялостното подобрение в сравнение с предшественика му, правят филма и най-добрия блокбъстър на 2014 година дотук, с голяма преднина пред изтъркани, клиширани заглавия като “Джак Райън: Теория на хаоса” или „Аз, Франкенщайн”.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Рокетмен“ за любовта, която търсим до Космоса и обратно18.06.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика