Литература

5 заглавия, с които да изпратим август

08.08.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Лятото в август е зряло. Слънцето натежава в динените кори, земята е топла, птичите полети са за последно свободни, а книгите се срещат с плажната хавлия и биват четени от погледи, скрити зад слънчеви очила.   И макар  лятото да се движи към залеза си, литературният дух тупти по щандовете на Алея на книгата във Варна, но и в изборите на мнозина, за които почивката тепърва предстои, а книгата е задължителният спътник. Ето затова сме се спрели на пет заглавия, които биха улеснили избора ви.

„Поздрави от синята палатка“ – Петя Кокудева (ИК Жанет 45)

Кога, ако не през лятото, е най-подходящото време да се отдадем на пътешествия и опознаване на нови за нас светове. Петя Кокудева ни среща с 5 континента и 25 страни, открили отражение в 95 истории и 145 фотографии. От Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ, историите разказват за места и култури, пречупени през личния поглед и заредени с емоциите на авторката.

Опознаването на заобикалящото събира документалния разказ – за вулкани, кафене или оризище, някои носят философските концепции на чуждоземските възприятия, а други са представени като разговори. Кратки разкази, успяващи да изпратят мислите към далечни кътчета и да ни изправят пред богове с плетени шапки, страховити затвори, хумористични републики и свободни слонове, пустинни дяволи и далечни ледници.

 „Книгите, които погълнаха баща ми“  – Афонсу Круш (ИК Прозорец)

Историята разказва за чиновника Вивалдо Бонфим, който е толкова страстен любител на четенето, че един ден влиза в книгата „Островът на доктор Моро“ и изчезва завинаги. С навършването на 12-годишна възраст, неговият син Елиас предприема дълго пътешествие, с единствената цел да го открие. Придружен от странно черно куче на име Аргос, Елиас тръгва по следите на баща си, като постепенно потъва в света на литературата. Там 12-годишното момче получава безценни уроци за живота, разбирайки че всеки има тъмна страна и осъзнава, че хората често бъркаме миналото със спомените за него.

Афонсу Круш е роден през 1971 год. в Португалия. Автор на 14 романа, сред които е „Куклата на Кокошка“ (2014 г., „Прозорец“), отличен с наградата за литература на Европейския съюз през 2012 г. Писател, художник аниматор, илюстратор на книги, музикант и страстен пътешственик са сред професионалните поприща на автора. А именно това разнообразие дава резултат и слага яснооткроим отпечатък върху творчеството му, изпълнено с притчи, афоризми и метафори. 

Югославия, моя страна – Горан Войнович (ИК ICU)

Владан е 11-годишно момче, чието идилично детство внезапно свърша с преместването на баща му, офицер от Югославската народна армия, от Пула в Белград. Подобно на много семейства на военни, момчето и майка му са настанени в мизерен хотел. В Белград, където християни и мюсюлмани живеят заедно от 50 години, семейството на Владан се разпада, досущ като разпада на цялата страна. Седемнайсет години по-късно Владан, все още студент в Любляна, случайно открива в интернет, че баща му, сърбинът Неделко, когото мисли за мъртъв, всъщност е дезертьор в изгнание, изправен пред Хагския съд.

Главният герой се сблъсква с детските си травми. Предприема пътешествие през Балканите, в търсене на баща си, с което до голяма степен се връща назад във времето. Тъсенето на истина му помага да преоткрие себе си. Изправен е пред дилеми, отнасящи се до отношенията между хората както в обществото, така и в семейството. Динамичната история преплита ироничния привкус със сериозния глас, спомените от миналото с настоящето, което достоверно разкрива сблъсъкът между два периода.

Автор е младият словенски режисьор, сценарист, колумнист, поет и писател Горан Войнович. Книгата се различава от получилия му огромно признание хумористичен дебют в прозата – „Южняците – вън!“. Горан Войнович е и първият словенски писател спечелил три пъти наградата Кресник за роман на годината.

„Ерик“ – Тери Пратчет (ИК Ciela)

Ако любовта към магията надделява над тревогите от реалния свят, то Тери Пратчет е винаги чудесен избор. Издаден за пръв път на български през 2005 г., романът отново заема почетно място на книжните стилажи, за да разкаже за Ерик. Първият и последен демоноложки хакер в Света на Диска, който се подготвя да вгорчи сериозно живота на всички в Анкх-Морпорк. Работите около този малък псевдо-Фауст вървят на зле… като всичко, до което се докосне. Единственото, което Ерик иска, са три дребни желания: да живее вечно, да бъде господар на Вселената и да излиза с най-яката мацка, която някога се е раждала.

Но Ерик не може дори да си намисли желание като хората. Вместо да призове злокобен и всемогъщ демон, той призовава Ринсуинд – магьосник, чиято некомпетентност може да надхвърли дори неговата собствена. Сякаш това не е достатъчно унижение, Багажът, най-опасната пътническа принадлежност в света, също се появява на хоризонта.
В компанията на новите си най-добри приятели Ерик вече има само едно желание: никога да не се беше раждал.

52 цитата – Иво Иванов (ИК Вакон)

Иво Иванов е онези писатели, журналисти, творци, от чиито редове лъха доброта. След „Кривата на щастието“ и „Отвъд играта“, се срещаме с последната му книга „52 цитата“. И тъй като авторът знае най-добре, какво се крие между кориците на труда му, представянето оставяме в неговите ръце.

„Като начало
Винаги съм вярвал, че за да откриеш една необикновена, изумителна, единствена по рода си история трябва просто да попиташ първият случаен минувач на улицата.
Всеки човек е носител на поне една неподражаема притча…на една прекрасна песен…на един зашеметяващ роман…на един достоен за холивудска продукция житейски сценарий.
Не трябва да оставяме своите страници ненаписани и своето повествование само за себе си, защото те могат да бъдат от полза не само за техния автор. Самото писане не е особено трудно. Трябва просто да седнеш пред хартията или компютъра, да отвориш раните си и да започнеш да си спомняш, да преживяваш.
Всичко е много по-лесно и истинско, когато взимаш мастило от болките си, от собствените си истории, терзания, мечти, провали и триумфи.
52 цитата извадени от своя контекст не са история. Те са просто думи…мисли изтръгнати от мястото където винаги са се чувствали щастливи и където честно казано навярно искат да се върнат. Но в случая те са и още нещо – надеждата, че ще ти помогнат да посегнеш към ключа в твоя джоб. Ключът към тайната, която си ти.
На следващите страници ще откриеш 52 апела към теб и твоята ненаписана книга.
Моля те, напиши я! За мен. За себе си. За хората, които те обичат. И за тези, на които твоята история някой ден ще подаде ръка.
Ето, това е хартията. Мастилото зависи от теб“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева„Тъгата на ангелите“ или животът през исландски очи14.11.2017

Още от Под Моста

Боян СимеоновКои са Robbers On Parole?Музика