Литература

5 заглавия, с които да изпратим август

08.08.2019

Лятото в август е зряло. Слънцето натежава в динените кори, земята е топла, птичите полети са за последно свободни, а книгите се срещат с плажната хавлия и биват четени от погледи, скрити зад слънчеви очила.   И макар  лятото да се движи към залеза си, литературният дух тупти по щандовете на Алея на книгата във Варна, но и в изборите на мнозина, за които почивката тепърва предстои, а книгата е задължителният спътник. Ето затова сме се спрели на пет заглавия, които биха улеснили избора ви.

„Поздрави от синята палатка“ – Петя Кокудева (ИК Жанет 45)

Кога, ако не през лятото, е най-подходящото време да се отдадем на пътешествия и опознаване на нови за нас светове. Петя Кокудева ни среща с 5 континента и 25 страни, открили отражение в 95 истории и 145 фотографии. От Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ, историите разказват за места и култури, пречупени през личния поглед и заредени с емоциите на авторката.

Опознаването на заобикалящото събира документалния разказ – за вулкани, кафене или оризище, някои носят философските концепции на чуждоземските възприятия, а други са представени като разговори. Кратки разкази, успяващи да изпратят мислите към далечни кътчета и да ни изправят пред богове с плетени шапки, страховити затвори, хумористични републики и свободни слонове, пустинни дяволи и далечни ледници.

 „Книгите, които погълнаха баща ми“  – Афонсу Круш (ИК Прозорец)

Историята разказва за чиновника Вивалдо Бонфим, който е толкова страстен любител на четенето, че един ден влиза в книгата „Островът на доктор Моро“ и изчезва завинаги. С навършването на 12-годишна възраст, неговият син Елиас предприема дълго пътешествие, с единствената цел да го открие. Придружен от странно черно куче на име Аргос, Елиас тръгва по следите на баща си, като постепенно потъва в света на литературата. Там 12-годишното момче получава безценни уроци за живота, разбирайки че всеки има тъмна страна и осъзнава, че хората често бъркаме миналото със спомените за него.

Афонсу Круш е роден през 1971 год. в Португалия. Автор на 14 романа, сред които е „Куклата на Кокошка“ (2014 г., „Прозорец“), отличен с наградата за литература на Европейския съюз през 2012 г. Писател, художник аниматор, илюстратор на книги, музикант и страстен пътешственик са сред професионалните поприща на автора. А именно това разнообразие дава резултат и слага яснооткроим отпечатък върху творчеството му, изпълнено с притчи, афоризми и метафори. 

Югославия, моя страна – Горан Войнович (ИК ICU)

Владан е 11-годишно момче, чието идилично детство внезапно свърша с преместването на баща му, офицер от Югославската народна армия, от Пула в Белград. Подобно на много семейства на военни, момчето и майка му са настанени в мизерен хотел. В Белград, където християни и мюсюлмани живеят заедно от 50 години, семейството на Владан се разпада, досущ като разпада на цялата страна. Седемнайсет години по-късно Владан, все още студент в Любляна, случайно открива в интернет, че баща му, сърбинът Неделко, когото мисли за мъртъв, всъщност е дезертьор в изгнание, изправен пред Хагския съд.

Главният герой се сблъсква с детските си травми. Предприема пътешествие през Балканите, в търсене на баща си, с което до голяма степен се връща назад във времето. Тъсенето на истина му помага да преоткрие себе си. Изправен е пред дилеми, отнасящи се до отношенията между хората както в обществото, така и в семейството. Динамичната история преплита ироничния привкус със сериозния глас, спомените от миналото с настоящето, което достоверно разкрива сблъсъкът между два периода.

Автор е младият словенски режисьор, сценарист, колумнист, поет и писател Горан Войнович. Книгата се различава от получилия му огромно признание хумористичен дебют в прозата – „Южняците – вън!“. Горан Войнович е и първият словенски писател спечелил три пъти наградата Кресник за роман на годината.

„Ерик“ – Тери Пратчет (ИК Ciela)

Ако любовта към магията надделява над тревогите от реалния свят, то Тери Пратчет е винаги чудесен избор. Издаден за пръв път на български през 2005 г., романът отново заема почетно място на книжните стилажи, за да разкаже за Ерик. Първият и последен демоноложки хакер в Света на Диска, който се подготвя да вгорчи сериозно живота на всички в Анкх-Морпорк. Работите около този малък псевдо-Фауст вървят на зле… като всичко, до което се докосне. Единственото, което Ерик иска, са три дребни желания: да живее вечно, да бъде господар на Вселената и да излиза с най-яката мацка, която някога се е раждала.

Но Ерик не може дори да си намисли желание като хората. Вместо да призове злокобен и всемогъщ демон, той призовава Ринсуинд – магьосник, чиято некомпетентност може да надхвърли дори неговата собствена. Сякаш това не е достатъчно унижение, Багажът, най-опасната пътническа принадлежност в света, също се появява на хоризонта.
В компанията на новите си най-добри приятели Ерик вече има само едно желание: никога да не се беше раждал.

52 цитата – Иво Иванов (ИК Вакон)

Иво Иванов е онези писатели, журналисти, творци, от чиито редове лъха доброта. След „Кривата на щастието“ и „Отвъд играта“, се срещаме с последната му книга „52 цитата“. И тъй като авторът знае най-добре, какво се крие между кориците на труда му, представянето оставяме в неговите ръце.

„Като начало
Винаги съм вярвал, че за да откриеш една необикновена, изумителна, единствена по рода си история трябва просто да попиташ първият случаен минувач на улицата.
Всеки човек е носител на поне една неподражаема притча…на една прекрасна песен…на един зашеметяващ роман…на един достоен за холивудска продукция житейски сценарий.
Не трябва да оставяме своите страници ненаписани и своето повествование само за себе си, защото те могат да бъдат от полза не само за техния автор. Самото писане не е особено трудно. Трябва просто да седнеш пред хартията или компютъра, да отвориш раните си и да започнеш да си спомняш, да преживяваш.
Всичко е много по-лесно и истинско, когато взимаш мастило от болките си, от собствените си истории, терзания, мечти, провали и триумфи.
52 цитата извадени от своя контекст не са история. Те са просто думи…мисли изтръгнати от мястото където винаги са се чувствали щастливи и където честно казано навярно искат да се върнат. Но в случая те са и още нещо – надеждата, че ще ти помогнат да посегнеш към ключа в твоя джоб. Ключът към тайната, която си ти.
На следващите страници ще откриеш 52 апела към теб и твоята ненаписана книга.
Моля те, напиши я! За мен. За себе си. За хората, които те обичат. И за тези, на които твоята история някой ден ще подаде ръка.
Ето, това е хартията. Мастилото зависи от теб“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваДа се посмееш с „Марковалдо, или сезоните в града” от Итало Калвино14.12.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър