Алисия Викандър и нейните пет най-добри роли

23.02.2018

Връчването на наградите „Оскар“ наближава, а усещането ми, че този път може би ще съм поне средно радостна от победителите в различните категории, странно се засилва. Покрай тези вълнения, в съзнанието изплува един от най-добрите избори на Академията в последните години – този на Алисия Викандър в категорията „Най-добра актриса в поддържаща роля“ за „Момичето от Дания„. Защо обаче в поддържаща, а не в главна, остава мистерия.

Жанрът на Алисия Викандър категорично е драмата. Не защото не би могла да впрегне чаровност и способности в пълна сила и да ни омагьоса с различна енергия, а защото прекалено добре го прави със силата и интелекта, която придава на драматичните си героини. В най-добрите си роли тя е деликатна и рязка едновременно, изпълнена с енергия дори в покой, суровостта си използва като мълчаливо откровение, а гласът ѝ звучи в съзнанието ми досущ катo горещ сипещ се пясък. Кои са петте най-добри роли на Викандър, според нас, вижте в следващите редове:

Катарина в ‘Till det som ar vackert’ (2010)

Ролята на Викандър тук е едва първата ѝ на големия екран. Героинята ѝ Катарина таи гняв към света, който пренася върху майка си. Изпитва още любов към спокойствието на музиката, която прехвърля към диригента Адам. Способна е да направи всичко от отчаяние и често не осъзнава крайността на случващото се.

В тази своя роля Викандър е повече от невротична – очите ѝ непрестанно шарят, водени от необясним устрем, но налудничавите действия на героинята ѝ изглеждат логични и дори оправдани. Филмът не тълкува героинята на Викандър, а остава актрисата да изгради образ, който сам не е наясно със себе си. Точно заради това предизвиква противоречиви чувства у нас – от погнуса към липсата ѝ на себеуважение, през съжаление заради съдбата ѝ, до симпатия към наивната ѝ нестабилност. 

Каролина Матилда в „Кралска афера“ (‘En kongelig affære’, 2012)

Героинята на Алисия Викандър тук – Каролина Матилда, кралица на Дания и Норвегия в периода 1766-1772, е една много умна, много пряма, много обичаща и много тъжна кралица. Героинята минава през няколко прехода – от младо момиче, което чете забранени книги към новоомъжена кралица, която е задължена да понася унижения; от избягваща съпруга си майка до притъпила света заради нещастието жена; от иронична владетелка към страстна любовница, която скрито реформира владенията си; от разбита душа към смирена покойница.

Всичко това в 2 часа и 17 минути (Алисия специално научава датски език заради тези 2 часа и 17 минути), изпълнени с надежда и отчаяние, които се борят за надмощие във всяка следваща сцена. Викандър преминава през толкова емоции в себе си, че е трудно да не усетим силата на духа както на героинята, така и на актрисата. Нямаме нужда от демонстрация на категоричност или да ни бъде казано, че решенията на Вера са колкото рисковани, толкова и съзнателни – просто го усещаме. Прекрасно допълнение към всичко това пък е партнирането на Викандър с Мадс Микелсен.

Вера Британ в „Завет на младостта“ (‘Testament of Youth’, 2015)

Желанието за знание е водещата сила на героинята на Викандър тук – Вера. Желание да знае какво се случва със света и с близките ѝ, защо се случва то, как се е случило. Желание, което е примесено с нетърпение, със страх от незнанието, което я отвежда по калните пътища на Първата световна война. Случайностите я отвяват към хората, за които избира да се бори, към местата, където калява мислите си, за да остане.

Лентата разказва за войната от името на онези, които остават вкъщи и изпращат любимите си на смърт, но и от името на тези, които търсят начин да я предотвратят. Алисия Викандър създава един вдъхновяващ образ, който ни изненадва със способността да преглътне гордостта си без да я накърнява, да пренебрегне себе си без да се саморазруши, да пребори отчаянието и мъката като прости на причинителите ѝ.

Ава в „Ex Machina: Бог от машината“ (‘Ex Machina’, 2015)

Ex Machina‘ не е просто филм – той е кино в най-блестящ вид. Лентата не просто има ярки послания и прогнози за събития, които обвързва с настоящата реалност, но поднася своите доказателства с един отровено плашещ разказ, който поглежда не отношенията на човека към робота, а на робота към човека. Ако този робот не беше толкова невероятно изигран, щеше да е един много объркан и нелогичен робот.

Героинята на Викандър – Ава, е обвита в тишина, артистичност, лекота. Обвита е и в метал, който я превръща в жена, в оръжие, в любов, в отмъщение, във всичко, което изчисли, че може да бъде и във всичко, което околните ѝ се доверят да бъде. Ава преди всичко е неосъзнато манипулативна и жестока заради рационалността си, неприсъща на чувстващото човешко същество. Абсолютно плашещ e този смирен и ефирен образ, който Викандър създава тук точно заради рационалността му. Още нещо абсолютно за него е категоричността, с която ни приковава на екрана и ни провокира да мислим и анализираме.

Герда Венегер в „Момичето от Дания“ (‘The Danish Girl’, 2015)

След всяко поредно гледане на „Момичето от Дания“ си мисля, че главното действащо лице в нея е героинята на Викандър – Герда. Не само защото историята е разказана през нейните преживявания, не защото нейните действия и подкрепа подтикват Ейнар да бъде себе си, но защото някак усещам повече нейните мисли и борби отколкото тези на Лили въпреки невероятната игра на Еди Редмейн тук.

Във филма желанията на Ейнар са ясни – той иска да бъде Лили. Желанията на Лили също са ясни – тя иска да бъде пълноценна жена. Каквото и друго да се случва, целта ѝ е една и я разбираме от самото начало. Не такъв е случаят с Герда. Тя е тази, която не разбира какво се случва, тя трябва да преглътне собствените си желания и егоизъм, тя трябва да загуби обичта и да я прероди в различни нови форми. Тя трябва и да събере парчетата от счупеното накрая. Каквото и да се случва, единственото ясно е, че Алисия Викандър играе с емоция, блъскаща се между радост и отчаяние, между обич и озлобление, между загриженост и приета обреченост.

Струва си да споменем играта на Викандър в „Светлината между два океана“ (‘The Light Between Oceans’, 2016), където е не по-малко прекрасна от всички ленти тук, просто е една съвсем малка крачка по-близо до прекален драматизъм. Тази година предстои да видим актрисата като Лара Крофт в ‘Tomb Raider’. Сигурна съм, че дори и действието на самия филм успее да ни отегчи още преди завръзката, поне Викандър ще се премята с тежестта на тези пет истински добри роли върху гърба си.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаПет приказни филма за истински Шехерезади12.06.2020

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Мер от Ийсттаун“ или да оцеляваш в сенките от миналотоКино