Алисия Викандър и нейните пет най-добри роли

Връчването на наградите “Оскар” наближава, а усещането ми, че този път може би ще съм поне средно радостна от победителите в различните категории, странно се засилва. Покрай тези вълнения, в съзнанието изплува един от най-добрите избори на Академията в последните години – този на Алисия Викандър в категорията „Най-добра актриса в поддържаща роля“ за “Момичето от Дания“. Защо обаче в поддържаща, а не в главна, остава мистерия.

Жанрът на Алисия Викандър категорично е драмата. Не защото не би могла да впрегне чаровност и способности в пълна сила и да ни омагьоса с различна енергия, а защото прекалено добре го прави със силата и интелекта, която придава на драматичните си героини. В най-добрите си роли тя е деликатна и рязка едновременно, изпълнена с енергия дори в покой, суровостта си използва като мълчаливо откровение, а гласът ѝ звучи в съзнанието ми досущ катo горещ сипещ се пясък. Кои са петте най-добри роли на Викандър, според нас, вижте в следващите редове:

Катарина в ‘Till det som ar vackert’ (2010)

Ролята на Викандър тук е едва първата ѝ на големия екран. Героинята ѝ Катарина таи гняв към света, който пренася върху майка си. Изпитва още любов към спокойствието на музиката, която прехвърля към диригента Адам. Способна е да направи всичко от отчаяние и често не осъзнава крайността на случващото се.

В тази своя роля Викандър е повече от невротична – очите ѝ непрестанно шарят, водени от необясним устрем, но налудничавите действия на героинята ѝ изглеждат логични и дори оправдани. Филмът не тълкува героинята на Викандър, а остава актрисата да изгради образ, който сам не е наясно със себе си. Точно заради това предизвиква противоречиви чувства у нас – от погнуса към липсата ѝ на себеуважение, през съжаление заради съдбата ѝ, до симпатия към наивната ѝ нестабилност. 

Каролина Матилда в “Кралска афера” (‘En kongelig affære’, 2012)

Героинята на Алисия Викандър тук – Каролина Матилда, кралица на Дания и Норвегия в периода 1766-1772, е една много умна, много пряма, много обичаща и много тъжна кралица. Героинята минава през няколко прехода – от младо момиче, което чете забранени книги към новоомъжена кралица, която е задължена да понася унижения; от избягваща съпруга си майка до притъпила света заради нещастието жена; от иронична владетелка към страстна любовница, която скрито реформира владенията си; от разбита душа към смирена покойница.

Всичко това в 2 часа и 17 минути (Алисия специално научава датски език заради тези 2 часа и 17 минути), изпълнени с надежда и отчаяние, които се борят за надмощие във всяка следваща сцена. Викандър преминава през толкова емоции в себе си, че е трудно да не усетим силата на духа както на героинята, така и на актрисата. Нямаме нужда от демонстрация на категоричност или да ни бъде казано, че решенията на Вера са колкото рисковани, толкова и съзнателни – просто го усещаме. Прекрасно допълнение към всичко това пък е партнирането на Викандър с Мадс Микелсен.

Вера Британ в “Завет на младостта” (‘Testament of Youth’, 2015)

Желанието за знание е водещата сила на героинята на Викандър тук – Вера. Желание да знае какво се случва със света и с близките ѝ, защо се случва то, как се е случило. Желание, което е примесено с нетърпение, със страх от незнанието, което я отвежда по калните пътища на Първата световна война. Случайностите я отвяват към хората, за които избира да се бори, към местата, където калява мислите си, за да остане.

Лентата разказва за войната от името на онези, които остават вкъщи и изпращат любимите си на смърт, но и от името на тези, които търсят начин да я предотвратят. Алисия Викандър създава един вдъхновяващ образ, който ни изненадва със способността да преглътне гордостта си без да я накърнява, да пренебрегне себе си без да се саморазруши, да пребори отчаянието и мъката като прости на причинителите ѝ.

Ава в “Ex Machina: Бог от машината” (‘Ex Machina’, 2015)

Ex Machina‘ не е просто филм – той е кино в най-блестящ вид. Лентата не просто има ярки послания и прогнози за събития, които обвързва с настоящата реалност, но поднася своите доказателства с един отровено плашещ разказ, който поглежда не отношенията на човека към робота, а на робота към човека. Ако този робот не беше толкова невероятно изигран, щеше да е един много объркан и нелогичен робот.

Героинята на Викандър – Ава, е обвита в тишина, артистичност, лекота. Обвита е и в метал, който я превръща в жена, в оръжие, в любов, в отмъщение, във всичко, което изчисли, че може да бъде и във всичко, което околните ѝ се доверят да бъде. Ава преди всичко е неосъзнато манипулативна и жестока заради рационалността си, неприсъща на чувстващото човешко същество. Абсолютно плашещ e този смирен и ефирен образ, който Викандър създава тук точно заради рационалността му. Още нещо абсолютно за него е категоричността, с която ни приковава на екрана и ни провокира да мислим и анализираме.

Герда Венегер в “Момичето от Дания” (‘The Danish Girl’, 2015)

След всяко поредно гледане на “Момичето от Дания” си мисля, че главното действащо лице в нея е героинята на Викандър – Герда. Не само защото историята е разказана през нейните преживявания, не защото нейните действия и подкрепа подтикват Ейнар да бъде себе си, но защото някак усещам повече нейните мисли и борби отколкото тези на Лили въпреки невероятната игра на Еди Редмейн тук.

Във филма желанията на Ейнар са ясни – той иска да бъде Лили. Желанията на Лили също са ясни – тя иска да бъде пълноценна жена. Каквото и друго да се случва, целта ѝ е една и я разбираме от самото начало. Не такъв е случаят с Герда. Тя е тази, която не разбира какво се случва, тя трябва да преглътне собствените си желания и егоизъм, тя трябва да загуби обичта и да я прероди в различни нови форми. Тя трябва и да събере парчетата от счупеното накрая. Каквото и да се случва, единственото ясно е, че Алисия Викандър играе с емоция, блъскаща се между радост и отчаяние, между обич и озлобление, между загриженост и приета обреченост.

Струва си да споменем играта на Викандър в “Светлината между два океана” (‘The Light Between Oceans’, 2016), където е не по-малко прекрасна от всички ленти тук, просто е една съвсем малка крачка по-близо до прекален драматизъм. Тази година предстои да видим актрисата като Лара Крофт в ‘Tomb Raider’. Сигурна съм, че дори и действието на самия филм успее да ни отегчи още преди завръзката, поне Викандър ще се премята с тежестта на тези пет истински добри роли върху гърба си.

Илияна Маринкова

изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to