„Богат, беден“ е хубава и поучителна книга. При това поучителна по онзи ненатрапчив начин, който показва, а не казва. Всеки може да види и да се впечатли от различни неща, да извлече своите изводи и сам да избере за какво да се замисли. Шоу ни показва почти всеки аспект от живота, който сме изживели, изживяваме и предстои да изживеем. Разказва ни за цената на щастието, силата на волята, стойността на богатството и какво ли още не. Пъстротата и богатството на теми и проблематики в този роман са неизброими.

Виж още: “СЯНКАТА НА ВЯТЪРА” – КАРЛОС РУИС САФОН

Плюс е голямата лекота, с която се чете „Богат, беден“. Макар и с голям обем, романът се гълта като черен „Афтършок“ на екс, а както знаем – започнеш ли веднъж, трудно е да спреш. Така че дори за тези, които се притесняват от дълги книги, тя няма да представлява трудност. Това е истинско постижение на автора, тъй като романът е тежък и не винаги особено оптимистичен. Освен битовизмът, в него са засегнати и някои по-големи тематики – манталитетът и възприятията на американското общество, отношенията родител – дете, разликата между американския и европейския начин на живот, както и много други социални проблеми.

Въпреки всичко казано по-горе, „Богат, беден“ няма как някога да ми стане от любимите книги. Самият стил на Ъруин Шоу, макар и четим, е изключително семпъл, сив и безличен. Обичам книгите да са написани красиво и оригинално, това прави половината удоволствие от художествената литаратура. За съжаление тук авторът не блести с абсолютно нищо. Друг проблем е именно фактът, че понякога забравях, че чета художествено произведение. „Богат, беден“ прилича и носи усещането по-скоро на сценарий за сериал. Такъв в действителност има, бил много добър и успешен, а една от главните роли е на Мики Рурк. През цялото време книгата силно ми напомняше на някои телевизионни саги като „Дързост и красота“, които съм гледал през годините си на детство, когато трябваше да седя всеки следобед при баба ми. В един момент историята дотяга със своята обикновеност, драматичност и сухота. Губи се художествената стойност за сметка на сюжета и идеите. Самата книга, макар и интересна, нито един път не ме накара наистина да се вълнувам за така дълго градените герои и техните съдби. По този начин най-големият плюс на „Богат, беден“, нейната реалистичност, дори на ниво битовизъм, се превръща и в най-големия й минус. Кой наистина вече иска да чете книги, чийто сюжет почти по нищо не се отличава от нашия собствен?

В крайна сметка „Богат, беден“ е нелоша книга, която, убеден съм, на много хора би се харесала дори много повече, отколкото на мен. Това е от онези романи, които може да се подхваща веднъж на всеки 10 години и всеки път в него читателят ще научава нещо ново и ще вижда през различна преспектива. Аз обаче едва ли бих си причинил повече от веднъж тази семейна сага, тъй като, за добро или лошо, я гледам всеки ден на живо.

 Плюсове:
+ всеки може да види нещо от себе си в нея
+ чете се бързо
+ богатство от теми и проблематики
+ пълнокръвни персонажи
+ реалистичност…

Минуси:
– …която на моменти идва в повече
– безличен и скучен стил
– само интелигентността й я спасява от тотално усещане, че четеш сценарий на телевизионна сапунка

Моята оценка в Goodreads:

1|2