Да мразиш собствения си успех

25.03.2017

След детството и юношеството, сме готови да навлезем със смели крачки в зрялата възраст.  И какво по-подходящо за този период на израстване от едно безразсъдно влюбване, което да държи духа ни жив?

Именно такива пламенни чувства са засегнати във филма на Уди Алън  – „Ани Хол“, излязъл на екран през 1977г.  Романтичната комедия на очарователно ексцентричния режисьор се оказва шедьовър. Лентата не само драстично покачва известността на Уди Алън, но е високо оценена от филмовите критици. Така на 50-ата церемония по връчването на Оскарите, „Ани Хол“ е номиниран в 5 категории, като печели 4 от тях: за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър оригинален сценарий, както и за най-добра главна женска роля, връчена на Даян Кийтън (Ани Хол). „Ани Хол“ дори е включен в класацията на сп. ‘Empire’ – ‘The 500 Greatest Movies Of All Time’, под номер 68.

Въпреки това самият Уди Алън  е разочарован от своето творение, а причината е съвсем прозаична – крайният резултат се различавал значително от първоначално заложената идея. Режисьорът обяснява:

Филмът трябваше да представя какво се случва в съзнанието на мъжа, а зрителите да проследят потока от мои мисли. Направих филма и беше напълно несвързан. Никой не разбираше какво се случва. Връзката между мен и Даян Кийтън беше всичко, главното, от което всеки се интересуваше. Това не беше целта. Беше малка част от голямата картина, която имах. Накрая трябваше да сведа филма до мен, Даян Кийтън и тази връзка.

И така както се пееше в песента „Остаряваме бавно, неусетно почти“ дойде времето на третата възраст. Независимо от натрупаните години, стремежът към съвършенство не остарява, а дори се засилва с времето. Красноречив пример за това е френският художник  – Клод Моне, прочут със своите „Водни лилии“.

През 1883г. художникът и семейството му се местят в живописното селце Живерни. Устремът на Моне към красотата бил причината да създаде в двора си водна градина и мост в японски стил, които се превърнали в муза за творчеството му.

„Водни лилии“ всъщност е името не на една, а на цяла поредици маслени картини, наброяващи около 250 вариации, вдъхновени от съвършенството на природата. Именно това съвършенство се оказва пагубно за част от картините. С напредване на възрастта, Клод Моне започнал да страда от проблеми със зрението, появили се първите симптоми на катаракта („старческо перде“), които нарушили зрителната  му перцепция. Тези здравословни проблеми, в съчетание с вродения му перфекционизъм, се оказвали причината през 1908г. Моне да унищожи 15 платна от поредица „Водни лилии“, преди те да бъдат изложени в парижката галерия на Дюран-Руел.

Така, независимо дали си писател, музикант, режисьор или художник, цикълът на творчески живот завършва със старостта, но копнежът по съвършенството е безсмъртен. Той е горивото, задвижващо колелата на съзидателността. Защото изкуството е нашият перпетуум мобиле.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Влез в „капана“ на"Капана Фест" и това лято!31.05.2018

Още от Под Моста

Емилия НайденоваЕфективна домашна среда за онлайн обучение – мисия възможнаОбразование