Колко струва „Да обичаш Пабло“?

17.03.2018

Не е трудно да си представим защо най-прочутият наркотрафикант в историята е желан за пресъздаване на екран. За мащабната му дейност, невъзмутими характер и жестокост не липсват факти, но и се носят легенди, с които режисьорското въображение лесно набира сила. Резултатът през последните години е редица продукции, където участва образът на Пабло Ескобар – независимо дали е главен герой в хитови телевизионни сериали („Наркос“ на Netflix), недотам успешни пълнометражни проекти („Ескобар: Изгубеният рай“) или истории, където отбелязва малки появи (по-скорошните „Операция Ескобар“ и „Бари Сийл: Наркотрафикантът“).

Най-прясната продукция за живота на наркобоса идва от испанския режисьор Фернандо Леон де Араноа, която направи премиерата си у нас в рамките на София Филм Фест 2018. Заглавието взима една втора от това на книгата, върху която се основава – „Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар“, написана от дългогодишната любовница на наркотрафиканта – телевизионния журналист Вирхиния Вайехо. Кожата на Ескобар е поверена на Хавиер Бардем, а неговата екранна половинка е тази от живота му извън прожекторите – Пенелопе Круз. Златната двойка на испанското кино изглежда като достатъчна рецепта за успех, а допълнителен стимул за гледане у нас е фактът, че „Да обичаш Пабло“ е копродукция с участието на българската компания “B2Y Productions”.

„Да обичаш Пабло“ първо ни въвежда в 90-те години, когато, поставена под полицейска защита, главната героиня е готова да сътрудничи на властите. Оттам нататък тя е нашият кореспондент, с когото отправяме поглед назад към последните 12 години от живота на Пабло Ескобар. През историята ни води гласът на главната героиня зад кадър, докато ни превежда из бизнеса с наркотици и неговите лица. Разказът й цели да ни осигури достъп отвътре, но се оказва беден откъм нюанси и близост, с които да представи както колумбийските картели, така и своя любим.

Макар в света на звяра красавицата Вайехо да е една от любовниците му от плюс до минус безкрайност, то нейното отношение към Ескобар не е съвсем същото. Причините за обичта й към трафиканта обаче така и не стават ясни, а зрителят остава с впечатлението, че те се изчерпват с физическо привличане, състоянието на Пабло и подаръците, които й осигурява. А предвид професионалните успехи на колумбийката, поддържаната визия и намеците за още мъже в живота й, горните мотиви не изглеждат като достатъчна причина една интелигентна жена, каквато би трябвало да е Вайехо, да поддържа връзка, която застрашава кариерата и живота й.

Дори да приемем, че главната героиня е оглупяла от любов, в която и без това не бива да се търси логика, на отношенията между двамата на екран все пак липсва поглед в дълбочина. За отсъствието им забравяме понякога заради искрящата химия на тандема Бардем-Круз. Въпреки заглавието на филма обаче, връзката между Ескобар и Вайехо не е основният фокус на сюжета, като такъв всъщност е трудно да се определи. Сюжетът лавира между комедийна драма и криминале, а ведрият журналистически тон на главната героиня, който преобладава зад кадър, няма как да бъде подходящ през цялото време, особено в мрачните и напрегнати моменти.

Въпреки предимно светлото и приключенско настроение на разказа, поднесен с хумор и пищност на обстановката, престъпността заявява твърдо присъствието си с кървав цвят и зловещи заплахи и заповеди, които прозвучават още по-стряскащо, когато почти нищо до този момент не подсказва за тях. Сдържаната енергия, суровост и притворен поглед, с които присъства Бардем, придобиват истински заплашителен ефект по-нататък в действието. Филмът прави опит да разгледа Ескобар отвъд репутацията му на злодей, показвайки го с личните му нагласи, мотиви и в ролята на баща. Под пластовете на чудовище долавяме човек, чийто амбиции не познават спирачки, но изглеждат лесни за постигане в комбинация с решителността и добрата преценка на героя.

На пасивното, грубо и мрачно излъчване на Ескобар контрастира това на неговата жизнена и изискана половинка Вайехо. Макар че сценарият не оставя много свобода на Пенелопе Круз, тя успява да извлече максимума не само от кокетните маниери на дама като Вайехо, но и от драматизма на образа. Огънят между екранните партньори се разраства постепенно, докато пожарът избухва, когато двамата вече не са от един отбор. Сцената на сблъсък между двамата бележи най-яркото им изпълнение във филма – не само заедно, но и поотделно.

Главните герои обаче не са такива, с които обикновеният зрител би могъл да симпатизира докрай, нито пък да се идентифицира. На това място се появяват двама второстепенни персонажи, които се превръщат в контрапункт на главните. Уравновесеният и предлагащ сигурност щатски агент, изигран от Питър Сарсгард, връща водещата към реалността, която се опитва на свой ред да поддържа съпруга на Ескобар. Подложена на изпитание след изпитание и лишена от всякаква суета, за разлика от съперницата си, героинята дължи своята достоверност на колумбийката Джулиет Рестрепо. И тя, както испаноговорящите си колеги, запазва акцента си – речта във филма е на английски по продуцентски и комерсиални причини. Но този й вид проработва в полза на Бардем, който я превръща в ефект, когато интонацията му приема изцяло испанска напевност в емоционалните моменти на Ескобар.

„Да обичаш Пабло“ клони към американските традиции за развлекателно представяне на престъпни животи, напомняйки за „Американска схема“, но без нейната плътност и умел сценарий. Опитвайки се да представи историята по-достъпно и развлекателно, филмът от една страна привлича симпатиите на по-широка публика, но и възпрепятства шансовете си да се превърне в нещо с повече характер, разпознаваемост и принос към изследването на легендарния образ на Ескобар. Потенциалът на режисурата и качествата на техническото изпълнение проличават най-вече в екшън сцените, които освен че разнообразяват, са и сред най-запомнящите се.

Новият прочит на историята за възход и падение на Пабло Ескобар не е иновативен, но това не пречи да бъде приятен за гледане и вълнуващ най-вече заради актьорската игра, която се оказва най-силното му качество. Много по-вероятно в съзнанието ви да останат моменти от нея, отколкото финалната сцена, която не успява да ни уцели с репликата си заради набързо потушената развръзка. „Да обичаш Пабло“ няма да ви влюби, но и едва ли ще ви накара да съжалите за прекараното време в компанията му – обратното на това, което може да каже Вайехо спрямо бившия си.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевТолкова ли е трудно „Да обичаш Винсент“28.11.2017

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през 2018?Музика