Да срещнеш Казуо Ишигуро

Смятам себе си за моногамен човек. Затова и дълго време не давах шанс на Казуо Ишигуро, който впечатли международния литературен свят. Като истински верен почитател на Мураками дори и не разбирах как друг съвременен автор с японски произход може да се мери с него, пък и да вземе заветната Нобелова награда, която любимият Харуки така и не получава.

И се случи. Дълго време подминавах книгите на Ишигуро с вътрешната гордост на човек, който е подложен на изкушение, но успява да му устои. Докато един ден една от кориците на книгата му не ми се запечата в главата. Знам, че звучи смешно и че може да се случи само на един истински книжен плъх, но фактите са такива. „Nocturnes: Five stories of Music and Nightfall“ така се казваше книгата сборник с разкази, която като змия се проплъзваше в моя моногамен, муракамен рай, в който нямаше място за двама талантливи японци едновременно.

Купих си книгата с едно тъпо чувство за вина в корема и още същата вечер започнах да чета. Оттогава насетне вината се смеси с меланхолия, смях, а после със спокойна тъга. На базата на една прочетена книга, реших да направя малък списък с нещата, с които този автор ме впечатли и които превърнаха моята литературна „изневяра“ в зараждаща се любов.

Дълбочината на повествованието

Звучи тривиално, защото това условие е задължително, както и присъстващо във всички добри книги. При Ишигуро обаче читателят винаги трябва да е нащрек. Четеш и сякаш плаваш излегнат на сал върху повърхността на плитко море. Да, обаче тук-там се появява някоя дума, някой символ, които разклащат сала ти, и решаваш да видиш къде точно се намираш. Оглеждаш се и се оказва, че всъщност под спокойната повърхност на повествованието се крият необятни дълбини. Толкова е дълбоко, че даже свят ти се завива, като си помислиш, че дори не си и предполагал какво те очаква.

Ишигуро е майстор. Плавате си двамата на сала, но той те води все по-надълбоко и сякаш изпробва търпението и смелостта ти. Разказва ти за Запада, но благодарение на таланта, а може би и на наследената си източна чувствителност успява да идентифицира и тематизира наболели проблеми, които разяждат западните общества. Впечатление правят богатството от символи и теми, както и умелите препратки към исторически, политически и социални събитие и факти.

Ишигуро може и да те разсмее, но и шегите му не са за подценяване. Той има изисквания към своите читатели – концентрация, внимание, обща култура и много мисъл. Ако те не са изпълнени, бързо ще захвърлите книгите му, понеже са ви се сторили някак обикновени, въпреки че у вас е останало смътното чувство, че нещо значимо ви е убягнало. За срещата ви с този автор ви трябва опит – точно както и в живота за някои хора трябва да си узрял, иначе се разминавате безвъзвратно. Така че, ако няма да плавате към дълбокото, въобще не си мокрете краката на плиткото. Просто ще е жалко.

Онази непринуденост и честност

Стилът на Ишигуро е лек, историите вървят гладко, но както казах – сетивата ви трябва да са наострени. В сборника му разказите са предадени от името на различни разказвачи, които обаче споделят едно качество – те описват наглед всекидневни истории с такава непринуденост, че сякаш сами не осъзнават поразителната сила на детайлите и образите, които оставят ярка следа у четящия. След като прочетох „Nocturnes: Five Stories of Music and Nightfall” някои фрази, наглед обикновени, така се загнездиха в съзнанието ми, че все още чувам ехото им. Въпросната непринуденост като че ли обаче е всъщност гениална точност – какво, от кого, как и кога да бъде изречено, за да може читателят да бъде сварен неподготвен и ефектът да бъде по-силен.

Друго качество на творбите е тяхната честност. Въпреки че всяка тема е поставена с дипломатичност, авторът не ни захаросва развръзката или края на историите си само защото така сме очаквали. Ишигуро противопоставя идеи, но не съди. Отстъпва и ни провокира сами да си задаваме въпроси и сами да достигнем до своята истина. Та не ви обещавам, че срещата ви с този писател ще има щастлив край, но пък ще е пълнокръвна. Ще ви промени, както може да направи само една истинска любов.

Атмосферата

Няма как да не се спомена атмосферата, която историите на Ишигуро създават. Докато четях разказите му, дотолкова ги съпреживявах, че понякога се чудя дали не съм ги гледала на филм. Крачех по тесните летни улици на Венеция в надпревара с времето, отказвайки да се сбогувам. Проследявах отчаяните битки на един съпруг на два фронта – срещу прогресивната ерозия в брака му и срещу неумолимата ерозия на младостта му. Слушах разказите на млади мечтатели музиканти, както и на залязващи звезди – всеки от тях, изправен пред някаква житейска равносметка.

В компанията на Ишигуро е интимно, някак романтично и меланхолично, но никога изтъркано или патетично. Историите му са описани с една особена нежност, за която дълго бях копняла в литературно отношение. Сборникът му с разкази ми отвори нови, непознати перспективи към определени теми. Писателят не ти разказва, само за да знаеш, но и за да разбираш. Творчеството му провокира към развитието на усет към заобикалящия ни свят и хора. Нямам търпение да започна следваща негова книга.

Смятам себе си за моногамен човек, но грешки винаги се случват. В литературния свят е малко трудно да не изневеряваш на любимите си автори. Но е добре, че като човешки същества правим грешки от всякакъв сорт, за да вдъхновяваме разкази, чиято меланхолия прави вътрешностите ти на хербарий. После не си същият, защото само някои автори може да те накарат да почувстваш лекия бриз от каналите на Венеция през януари, да те потопят в сладката романтика на влюбената безгрижност и после да те разплачат като дете, което в бързината си е изпуснало сладоледа и на което няма да му купят нов.

След срещата с Казуо Ишигуро освен героите сякаш и аз бях подтикната да направя някои равносметки и това разклати спокойно плаващия ми сал леко, но това е рискът но това да бъдеш в компанията на този автор.

Със сигурност обаче разбрах защо са му дали Нобелова награда…

Карина Николова

е на 24 и изучава магистърска степен по “Медии и политическа комуникация” в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение – различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to