5 книги от Мураками за студените месеци

19.11.2017

Първата книга от някой автор е като първата любов – споменът за нея не избледнява въпреки бързо отлитащото време. Октомври беше към края си, а ноември заплашваше с проливните си дъждове. Прекрасно време да избягаш на някое по-вълнуващо място. Още от първата страница „Кафка на плажа“ ме завладя изцяло. Толкова, че я четях из препълнените автобуси, опряла корицата ѝ на нечий гръб, или по забързаните улици на Берлин, докато не се стреснех, че все пак е опасно да не си гледаш в краката.

Оттогава Мураками ми е добър приятел, защото книгите му са прекрасен подарък, който той е направил на всички свои сегашни и настоящи читатели. И въпреки че дълго скърбях, че така и не му връчиха Нобелова награда за литература, знам, че той е един от най-добрите съвременни автори, макар и творбите му да не са за всеки вкус. В следващите редове е представена една /силно субективна/ селекция на пет от най-добрите му романи – разкошен избор за студените месеци.

5. „На юг от границата, на запад от слънцето“ (1992)

Романът разказва историята на Хаджиме, който през ученическите години се влюбва в своята съученичка Шимамото, която детски паралич оставя саката завинаги. Докато за другите деца Шимамото е малко странна, то за главния герой тя е човекът, който го провокира да отвори сърцето си. Двамата, израснали като самотни единствени деца в семейството, поставят началото на едно нежно приятелство, което обаче е поставено на изпитание от времето..

Години по-късно Хаджиме е женен, улегнал мъж, който обаче живее с чувството на самота, чийто лек е била компанията на някогашната му приятелка Шимамото. Неочаквано героинята се появява отново в живота му заедно с надеждата, че миналото може да бъде възкресено.

„На юг от границата, на запад от слънцето“ е един прекрасен роман, който типично в стила на Мураками оставя повече въпроси, отколкото отговори и задължителния, деликатен сладко-горчив вкус в устата. Макар че произведението има своите слабости, романът е искрен и затрогващ, особено с любовния триъгълник, който се завързва между главните герои, както и със сблъсъка между илюзиите от миналото и реализма на настоящето.

Снимка: http://knigoqdec.blogspot.bg/

4. „Норвежка гора“ (1987)

Този роман превръща Мураками в световна литературна сензация и напълно пасва на сивото, мрачно време навън. Въпреки че историята в „Норвежка гора“ пробягва през всички сезони, нейният основен мотив се крие в зимата, която в романа олицетворява смъртта, загубата и страданието.

Романът започва с Тору Ватанабе, който след дълъг самолетен полет, чува песента „Норвежка гора“ на „Бийтълс“. В съзнанието му изникват спомени от минало, които са неразривно свързани с приятелството му с Наоко и Кизуки, които са влюбени един в друг от години. Неочакваното самоубийството на Кизуки изпраща Наоко в дебрите на отчаянието между здравия разум и лудостта, а Тору, таящ силна чувства към героинята, решава да я последва, опитвайки се да съедини парченцата на разбитото й същество, но сам е изправен пред избора между пълнокръвен живот и страдание.

„Норвежка гора“ е роман, който силно се различава от съвременната западна литература, защото смело поставя темата за смъртта като нормална част от съществуването. В книгата е загатнато, че смъртта понякога настъпва и приживе – когато болката не е преработена, а страданието обезкръвява пълноценното съществуване. С човечност и топлота Мураками повежда своите читатели през мразовитата „гора на скръбта“ , помага им да вникнат в значението, което загубата и болката имат за човешкия живот, за да могат после сами да открият „своята пролет“.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Под МостаЛюбимите детски книги на „Под моста”01.06.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър