Пет книги от Мураками за студените месеци

Първата книга от някой автор е като първата любов – споменът за нея не избледнява въпреки бързо отлитащото време. Октомври беше към края си, а ноември заплашваше с проливните си дъждове. Прекрасно време да избягаш на някое по-вълнуващо място. Още от първата страница „Кафка на плажа“ ме завладя изцяло. Толкова, че я четях из препълнените автобуси, опряла корицата ѝ на нечий гръб, или по забързаните улици на Берлин, докато не се стреснех, че все пак е опасно да не си гледаш в краката.

Оттогава Мураками ми е добър приятел, защото книгите му са прекрасен подарък, който той е направил на всички свои сегашни и настоящи читатели. И въпреки че дълго скърбях, че така и не му връчиха Нобелова награда за литература, знам, че той е един от най-добрите съвременни автори, макар и творбите му да не са за всеки вкус. В следващите редове е представена една /силно субективна/ селекция на пет от най-добрите му романи – разкошен избор за студените месеци.

5. „На юг от границата, на запад от слънцето“ (1992)

Романът разказва историята на Хаджиме, който през ученическите години се влюбва в своята съученичка Шимамото, която детски паралич оставя саката завинаги. Докато за другите деца Шимамото е малко странна, то за главния герой тя е човекът, който го провокира да отвори сърцето си. Двамата, израснали като самотни единствени деца в семейството, поставят началото на едно нежно приятелство, което обаче е поставено на изпитание от времето..

Години по-късно Хаджиме е женен, улегнал мъж, който обаче живее с чувството на самота, чийто лек е била компанията на някогашната му приятелка Шимамото. Неочаквано героинята се появява отново в живота му заедно с надеждата, че миналото може да бъде възкресено.

„На юг от границата, на запад от слънцето“ е един прекрасен роман, който типично в стила на Мураками оставя повече въпроси, отколкото отговори и задължителния, деликатен сладко-горчив вкус в устата. Макар че произведението има своите слабости, романът е искрен и затрогващ, особено с любовния триъгълник, който се завързва между главните герои, както и със сблъсъка между илюзиите от миналото и реализма на настоящето.

4. „Норвежка гора“ (1987)

Този роман превръща Мураками в световна литературна сензация и напълно пасва на сивото, мрачно време навън. Въпреки че историята в „Норвежка гора“ пробягва през всички сезони, нейният основен мотив се крие в зимата, която в романа олицетворява смъртта, загубата и страданието.

Романът започва с Тору Ватанабе, който след дълъг самолетен полет, чува песента „Норвежка гора“ на „Бийтълс“. В съзнанието му изникват спомени от минало, които са неразривно свързани с приятелството му с Наоко и Кизуки, които са влюбени един в друг от години. Неочакваното самоубийството на Кизуки изпраща Наоко в дебрите на отчаянието между здравия разум и лудостта, а Тору, таящ силна чувства към героинята, решава да я последва, опитвайки се да съедини парченцата на разбитото й същество, но сам е изправен пред избора между пълнокръвен живот и страдание.

„Норвежка гора“ е роман, който силно се различава от съвременната западна литература, защото смело поставя темата за смъртта като нормална част от съществуването. В книгата е загатнато, че смъртта понякога настъпва и приживе – когато болката не е преработена, а страданието обезкръвява пълноценното съществуване. С човечност и топлота Мураками повежда своите читатели през мразовитата „гора на скръбта“ , помага им да вникнат в значението, което загубата и болката имат за човешкия живот, за да могат после сами да открият „своята пролет“.