„Добри хора”- преплитане между границите на доброто и злото

Един поглед в Народния театър над „Добри хора“, чиято трогателна съдба търси верния ключ към доброто с помощта на надеждата

Снимка: Народен театър

Пиесата на Дейвид Линдзи-Абер, играна в „Народния театър“, ще ви накара да се замисляте и да търсите измеренията на доброто, докато се смеете на хумористичните моменти и се наслаждавате на добрата актьорска игра.

Къде са границите на доброто? Можем ли сами да преценим кое е добро? Доброто според нас добро ли е и за другите?  Може ли всеки човек да бъде добър? В стремежа си да бъдем добри правим ли грешки? Изборът в името на доброто ще ни погуби или ще ни възвиси? Надеждата и вярата ли са пътищата към доброто? Тези и още много въпроси ще търсят житейския си замисъл в постановката и винаги в живота на всеки един от нас.

Още щом влезеш в Камерната зала на Народния театър усещаш уют. Малката зала предполага по-близък досег с артистите, кара те да се чувстваш част от действието, да бъдеш съдник на доброто и на злото.

В ролята на Маргарет се впуска великолепната Параскева Джукелова, която сама се поставя пред това предизвикателство. Като вечно страдащата необразована жена, чрез нея най-точно можем да измерим границите на доброто.

Една самотна жена е поставена пред тежкото изпитание- цял живот да се  сблъсква с проблеми. Но въпреки това, тя смята, че винаги е правила най-доброто за дъщеря си. Но нерядко ѝ се налага самата тя да търси капка добрина- да си намери работа, за да може да отглежда детето си.

Джойси е дъщерята, чийто образ  само можем да си представяме, по думите на героите, защото тя не се явява на сцената. Тя е недоносеното дете или детето, родило се с увреждания, което никога няма да порасне и винаги ще има нужда от грижите на майка си.

Снимка: Народен театър

Доти е странната приятелка, в която се прокрадва доза алчност. Тук актрисата Жорета Николова често ни разсмива, попаднала в странен разговор с приятелките си и невинно и наивно търсеща своето. Нейните зайчета, които се превръщат в основното ѝ препитание, се продават по 5 долара. Но каква е цената на доброто?

Зайчетата на Доти са символ на бързо бягащото добро, което не можеш да хванеш на момента и толкова лесно може да ти се изплъзне, или пък леко закрепените им главички, представят света, чиято хармония се крепи толкова трудно и се губи толкова лесно.

Снимка: Народен театър

Ерих Фром казва „На злото не му достига онази сила, която прави живота пълноценен. Злото винаги е резултат от безцелно изживян живот“

Но чий е безцелно изживяният живот? Може би на сина на Доти- Франсис, който винаги е лежал на плещите на съпругата си и майка си.

Героинята на Вяра Табакова е по-състрадателната към Маргарет и някак се превръща в нейната духовна фея- закрилница или майка. Талантът на актрисата в ролята на Джийн изгрява като невероятен комик с точните и директни попадения, които прави обикновено в защита на Маргарет. Може би за тази героиня  Аристотел би казал:

„Доброто трябва винаги да бъде свързано с удоволствието. Никой не е в състояние да прави добро насила“

Снимка: Народен театър

Стиви е работодателят на Маргарет, който се превръща едновременно в нарушител на нейната привидна хармония и по-късно в неин спасител. Зафир Раджаб умело изиграва ролята си на леко раздразнителен непукист, който прекарва основно времето си в бинго залата, в очакване на добри времена. Точно заради това си хоби, често му се налага да обяснява на тройния приятелски комедиен тандем, че е нормално млад мъж да ходи по такива места. Но не би успял да убеди и трите приятелки, които постоянно ще му го натякват.

Освен това той ще трябва всеки път да слуша историята за майка си, която завършва с „кой хвърли по мен тая голяма пуйка“. Разказан от различните актриси по различно време, този спомен ще провокира нов смях и нова ирония, но не и за Стиви, за който „старата песен на нов глас“ вече идва малко в повече.

Снимка: Народен театър

Може би накрая точно, както Имануел Кант разсъждава, както е разсъдил и героят на Зафир, защото в крайна сметка у него, добрината побеждава:

„ Злото е заложено в човека. Затова следва човекът да победи или поне да ограничи това зло у самия себе си. Няма по-голяма беда от тази да се оставиш да бъдеш победен от злото.“

Но Стиви не се е оставил, защото след като е уволнил Маргарет той поправя грешката си, като покрива със спечелените пари от бингото наема на самотната майка. И тук можем да попитаме злото лекува ли се, поправя ли се с добро?

Бингото се превръща в гротеска за съдбата на целия български народ, който постоянно търси своето късметлийско число, изпада в суеверни практики и хазартни игри, само и само, за да може да изкара лесно пари, като просто седи и отбелязва числата. Като основен лайтмотив в постановката, зловещо продиктуваните поредни номера са като лошия вестител-магьосник, който владее съдбите и почти не всява добро в „добри хора“.

Майк Дилън е героят, който изгрява като лъч надежда за Маргарет. Той се появява на хоризонта, когато Маргарет вече е в безизходно положение и има спешна нужда от „добри хора“, такива които да ѝ осигурят работа. Но дали ще ѝ помогне бившият ѝ любовник, този, към когото никога не е очаквала, че ще се обърне?

Снимка: Народен театър

Тук Иван Юруков има актьорската задача да се превъплъти в човека, който е забравил откъде е тръгнал, мрази детството си и миналото си и всичко свързано с „онзи ужасен квартал“, който освен всичко друго е мястото, където е бил със  своите приятели, мястото, благодарение, на което може да оцени това, което има днес.

Тук може да се намеси Платон, който казва- „Бъди добър с хората, защото всеки, когото срещаш, води тежка битка“.

Кулминационен момент в действието на сцената е срещата на Маргарет с героя на Иван Юруков.  Превърнал се в успешен мъж, Майк сега се явява пред Маргарет не като хлапето от квартала, което определено е било умно, както самата тя казва. Не и като нейното гадже, с което е обикаляла плажната ивица. Не като обикновен човек от нейния квартал. А като успял доктор, който се гордее със себе си и мрази всеки спомен от онези дни в квартала. Успехът си той дължи сам на себе си, и просто заявява на Маргарет, че сама си е виновна, ако днес не е постигнала това, което е успял той. Всичко това ще провокира героинята да каже:

„Можеш да избягаш от квартала, но кварталът не може да избяга от теб!“

Снимка: novinite.bg

Тук героите умело превъплъщават образите на тези, които са били в детството- Майк и Марги, и тези които са сега, след толкова много години.

Някогашният приятел на героинята на Джукелова, сега твърдо отказва да помогне на Маргарет с извинението, че „за нея работа той няма“. Дали обаче той се чувства гузен, че се срамува от миналото си? И за да не се окаже, че е забравил за някогашната си приятелка, и за да не се обвинява в липса на състрадателност, той кани Маргарет на рождения си ден.

Така Маргарет се озовава в къщата на Дилън, в квартала на богатите, където всъщност рожденият ден е отменен, но героинята на Параскева все пак решава да опита. При първия си досег със света на Майк, тя не може да повярва, че от бедния квартал може да се стигне до големия разкош.

Но дали, както е известно, богатите не са състрадателни и съпричастни? И кога могат да бъдат? Съпругата на Майк- Кейт, която цял живот е била в доста по-розов свят преобръща представите за момичето от богаташкото семейство.

Снимка: Народен театър

Елена Телбис успешно се превъплъщава в чистосърдечната героиня, която често самоиронизира себе си. Самата тя приема проблема на Маргарет с отворени обятия и я взима под крилото си, като обещава да ѝ намери работа. Сега тя е нейният ангел, облечен в бяло. Но дали това е просто човешка постъпка на „добрите“ или това е залог за информация. За информацията за миналото на Майк. За информацията, която винаги една съпруга иска да знае.

А единственият ключ към миналото на Дилън е Маргарет. Но дали ключът ще затвори вратата на скандалите, съпътстващи едно семейство или ще отключи нов спор, чиято искра ще върне едни взаимоотношения в нова стартова позиция?

Дали „добри хора“ с добри намерения могат да развалят една хармония, в чийто дом и вазата е застрахована? Дали съпругата в опит да помогне на Маргарет търси истината или просто ревността може да погуби цялата добрина на хората?

Или пък може би доброто у Майк е изчезнало със спомените му от квартала? Това сам той не осъзнава, но пък знае, че семейните проблеми идват с нова сила, след като току що положението е било в затишие и хармония.

На кой е направила добро Маргарет преди години и ще съжалява ли за избора си? Дали както тя твърди е пуснала Майк да се развива, без да му казва истината, защото тя е добър човек? Или както казва съпругата на Дилън- Кейт, тя просто не е постъпила добре към детето си, защото може би го е лишила от баща му, защото може би то е щяло да има по-различен живот.

Снимка: Народен театър

Кое е доброто и можем ли да го преценим ние самите, в момента, в който животът ни поднася изпитание?Ако мислим за доброто на един, то възможно ли е да направим лошо на друг? Кои са добрите хора и добрите постъпки? Късметът ли владее доброто?

Тези и още много въпроси ще търсят отговор не само в постановката, но и в живота на самите нас, заслужава си да видите отговорите на сцената на Народния театър и все пак дано по-често срещаме „добри хора“.

Постановката е дело на известния американски драматург Дейвид Линдзи-Абер, търсещ отговор на въпросите чрез творчеството си, оставил следа и в “Заешка дупка”, играна в”199″ и “Кривите огледала”, представена в „Младежкия театър“. А сега можете да се насладите на „Добри хора“ в „Народния театър“.

Постановъчен екип: постановка – Николай Поляков; сценография – Огняна Серафимова, Мира Петрова; костюми – Мира Петрова; фотограф – Иво Хаджимишев

С участието на: Параскева Джукелова, Зафир Раджаб, Жорета Николова, Вяра Табакова, Иван Юруков, Елена Телбис

Автор: Ангелина Грозева

Стажанти на
За втора поредна година "Под Моста" организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to