Ема Стоун или колко е важно да не се взимаш насериозно

23.02.2017

Ема Стоун е от личностите, на които едновременно се възхищаваш заради качества, които липсват у теб, но въпреки това чувстваш достатъчно близка, за да я приемаш като своя приятелка. Този ефект няма как да бъде търсен нарочно, защото така би се изгубила именно най-важната съставка в неволната иначе рецепта – неподправеността. Освен безспорния талант и чар, това, което те кара да заобичаш г-ца Стоун, е именно нейното слънчево излъчване, естествено поведение и чувство за хумор. Именно последното заема важно място в живота й още от малка и я кара да тръгне по стъпките, отвеждащи я днес до червения килим.

Родена на 6 ноември 1988 г. , актрисата се качва за първи път на сцена, когато е на шест, за да участва в училищен мюзикъл. Около тази възраст малката Емили, както е истинското й име, започва да изпитва остра тревога и паник атаки. Освен срещи с терапевт, друг лек намира в младежки театър, където изпълнява скечове и импровизации, които използва като контрапункт на безпокойството си. „При тях трябва да присъстваш в настоящето“, казва тя, за разлика от състоянието на тревожност, когато вниманието й е насочено към бъдещето. Спокойствие като дете намира в гледането на комедии, заради които е пленена от този жанр и най-вече играта на Стив Мартин в „Мухльото“ и Джон Кенди в „Самолети, влакове и автомобили“. Продължавайки да взима уроци по актьорско майсторство и участие в близо двадесет пиеси, Ема решава, че това е мечтаната от нея работа. А какво по-добро място за сбъдването й от Лос Анджелис?

Пътят на Ема Стоун към Холивуд започва от родния й Скотсдейл, Аризона, когато е на 15 години. Емили кани родителите си в своята стая, където ги очакват пуканки и PowerPoint презентация, с която се надява да спечели подкрепата им в преследването на актьорска кариера. Заглавието е „Проект Холивуд“, а музикален фон – парчето ‘Hollywood’ на Мадона. Включването на примери за успешни актьори, които са започнали да играят преди да завършат образованието си, явно е било достатъчно убедително, за да получи съгласието за семейно преместване в Калифорния. Там бъдещата актриса продължава с уроци от вкъщи, като междувременно посещава редовно прослушвания за роли.

Подобно на героинята си от „Ла Ла Ленд“ Миа, Ема Стоун продължително време се сблъсква с неуспешни кастинги, като междувременно работи в пекарна за кучешки бисквитки. Първите й роли са епизодични в сериали като „Малкълм“ и „Медиум“, а след тях участва в ‘Drive’ заедно с Нейтън Филиън от „Касъл“. Телевизионната продукция е спряна след първите си седем серии, но тогава идва пълнометражният филмов дебют на Стоун със „Супер яки“.

В тийнейджърската комедия от 2007 г. актрисата партнира на изгряващите тогава Майкъл Сера и Джона Хил, чийто обект на внимание е героинята й – забавна съученичка от гимназията. За ролята на Джулс продуцентът на филма я съветва да боядиса естествено русата си коса в червено. С този цвят Ема Стоун се снима и в следващите си три поредни ленти – „Рокаджията“, „Флиртология“ и „Призраци на бивши гаджета“. За ролята в първия актрисата се научава да свири на бас китара и запазва сериозно и свъсено изражение, което признава за предизвикателство пред своята лъчезарна и шеговита персона. Филмът не се представя добре обаче нито в боксофиса, нито сред критиците. Приходите от останалите два са по-високи и макар да не впечатляват с особена оригиналност или художествена стойност, чрез тях младата актриса успява да натрупа опит и докаже комедийния си талант.

Комерсиален успех носи и „Земята на зомбитата“ от 2009 г. – хорър комедия, където Стоун играе редом до Уди Харелсън, Джези Айзенбърг и Абигейл Бреслин. За ролята на ловец на глави актрисата заменя миловидното излъчване с по-мрачно и фатално, в резултат на което е възприета като обещаващо лице, разпознавано все по-често. През същата година излиза и независимата драма „Хартиеният човек“, където Ема Стоун играе 17-годишната Аби, чието приятелство с писател на средна възраст променя и двамата и им помага да продължат живота си напред. Въпреки сюжетните прилики с „Изгубени в превода“ и присъствието на утвърдени имена като Джеф Даниълс и Раян Рейнолдс, лентата не се радва на положителни оценки сред критиците. Малкото похвали от тях обаче са за достоверното изпълнение на Стоун, която демонстрира повече зрялост от очакваната за нейните години, а изпълнението й носи награда за изгряваща звезда от фестивала в Хемптънс.

За истински големия пробив на Ема Стоун е смятана комедията „Лесна, а?“, с която по екраните през 2010 г. актрисата се появява в образа на Олив Пендъргаст. В старанието си да помогне на свои съученици, гимназистката неволно се сбогува с добрата си репутация, но прегръщайки идеята за новата, изнася пред зрителите урок, на който училището не ни учи. Хуморът е поднесен интелигентно от страна на Стоун, чиято игра умело комбинира неловкост с дързост и сарказъм. Филмът се превръща в един от хитовете на годината и не остава незабелязан от Асоциацията на холивудската чуждестранна преса, която номинира Ема Стоун за „Златен глобус“ в категорията за главна женска роля в комедия/мюзикъл. И макар лентата да е от най-успешните за Ема, процесът около заснемането е болезнен за актрисата. Радостта от избора й за ролята е помрачена от факта, че майка й е диагностицирана с рак, борбата срещу който печели по-късно, а по време на една от сцените Стоун получава пристъп на астма, проявила се тогава за първи път.

Актрисата поема в романтична посока за следващата си роля в „Оглупели от любов“, където играе заедно с Райън Гослинг. Нестандартната комедия е белязана от искрящата екранна химия между двамата, но не слага началото на нищо повече от приятелство, което ще ги свързва и занапред. Яркото изпълнение на Стоун като смела и духовита дама, която променя героя на Гослинг от плейбой в сериозен партньор, я утвърждава като любимка на зрителите, което доказват и двете награди „Избора на публиката“ през 2012 г. за актриса, включително и комедийна. След участието в „Оглупели от любов“ обаче Стоун признава, че често получава сценарии за роли от типа „саркастичния любовен интерес на момчето“. „Плашещо е да мислиш, че хората избират да виждат само едно от нещата, които си направил, и те карат да го вършиш отново и отново“, признава тя пред ‘Belfast Telegraph’.

Така актрисата решава да се докаже в различна гама и подходящият момент идва с „Южнячки“. Макар отново героинята й Скийтър да е умна, своенравна и различна на фона на тълпата, изпълнението на Ема Стоун тук е заредено с най-много драматичен заряд досега, играейки журналист и писател, защитаващ правата на чернокожите през 60-те години. Екранизацията на едноименния роман на Катрин Стокет получава заслужено внимание по време на наградния сезон. Известността на актрисата по-късно увеличава мащабите си с участието й в двете части на „Невероятният Спайдърмен“ от 2012 и 2014 г., където чувствата между Човека паяк и първата му любов – Гуен Стейси, се пренасят в реалността. В комиксовата екранизация на режисьора Марк Уеб Стоун успява да изгради силен и равностоен женски персонаж, който няма нужда от спасение от своя супергерой. Като двойка Андрю Гарфийлд и Ема Стоун печелят още повече симпатиите на публиката. Двамата се въздържат от коментари в медиите, макар и да не крият връзката си, продължила около четири години, след която и до днес остават близки приятели.

Площадката на „Гангстерски отряд“ от 2013 г. среща отново Гослинг и Стоун, които за втори път играят влюбени. В гангстерския екшън с ноар привкус актрисата е любимата на изиграния от Шон Пен мафиот – роля, която въпреки потенциала, не разкрива много от таланта й. Самата Ема обаче е развълнувана от пресъздаваната епоха и поема инициативата да усвои характерния за 40-те години акцент, който чуваме от актьорите в старите ленти. Стоун признава в шоуто на Елън ДеДженерис, че за целта e тренирала с вокален педагог, но впоследствие режисьорът Рубен Флайшър не се съгласява на подобен елемент в изобразяването на героинята й. Дори и без допълнително украсяване на речта, Ема е достатъчно убедителна. С класическа холивудска визия в комбинация със своя нискък и дрезгав глас, макар и не като типична femme fatale, в „Гангстерски отдел“ Стоун напомня на магнетичната Лорън Бакол, една от емблемите на Златните холивудски години. За разлика от любимата на Хъмфри Богарт, която умишлено е понижавала гласа си с тренировки, тембърът на Стоун е резултат от продължителен плач заради бебешки колики.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Константин НиколовХоакин Финикс е „Почти нормален“ в новия филм на Уди Алън13.01.2016

Още от Под Моста

Деница ДимитроваМежду Холивуд, Бродуей и Уест Енд: театралните роли на филмовите звезди, за които не сте знаелиКино