Виж още: „Сянката на вятъра“ на Сафон!

В заключение ще кажа, че „Аз съм пратеникът” може и да не е шедьовър като „Крадецът на книги”, но си струва да бъде прочетена от всеки не чак толкова претенциозен читател. Идеята е оригинална, главните герои са големи симпатяги, а действието е достатъчно интензивно, за да задържи вниманието ви. Е да, доста наивна и идеалистична е през повечето време, но нима нямаме нужда понякога, за почивка от „големите”, тежки романи, да четем и такива книги, които носят повече емоция, от колкото дълбочина? Ако за вас отговорът е „да”, то прочетете за разнообразие и отмора „Аз съм пратеникът” . А ако отговорът е „не” – по-добре пропуснете тази книга и минете директно на Достоевски.
Но и в двата случая не очаквайте да помните книгата повече от една седмица.

Оценка: 7.5/10

1|2