“Изменник по вкуса ни” – spoiler-free ревю

‘Our Kind of Traitor’/„Изменник по вкуса ни“ е поредната адаптация на един от последните романи на Джон льо Каре, издаден през 2010 година. Издържан в познатия интригуващ, реалистичен и логически издържан стил на писателя, сюжетът ни запознава с двойка съпрузи от Лондон на екскурзия в Африка. Те са университетски преподавател и адвокатка и имат проблеми с брака си, породени от очевидно скучноватия им начин на живот, който е тласнал мъжа във връзката, изигран от Юън МакГрегър, към неразумна постъпка в близкото минало. Докато са на екскурзия, те случайно се срещат с високопоставена фигура от руската мафия и поемат ангажимент да предадат нещо от него на британското разузнаване. Не ще и дума, участието им в историята далеч не приключва дотук.
Our-Kind-Of-Traitor-Featured-Image-PodMostaИзкусно написаните диалози между двойката главни герои в началото на филма, предадени с нюансирана актьорска игра и красноречиви мимики от Юън МакГрегър и Наоми Харис, са от ключово значение. Без още в самото начало неусетно и елегантно да се постигне внушението за сивия начин на живот и проблемите на съпрузите, решението на мъжа да направи услуга на руски мафиот би изглеждало напълно абсурдно. Когато обаче човек се постави в обувките на героя на МакГрегър, който отчаяно търси вълнението в своя живот и иска да предаде такова чувство на жена си, постъпката не изглежда чак толкова нелогична. Друго важно внушение, което действието постига още от самото начало, е това, че централният персонаж е не просто университетски преподавател, а книжен плъх в пълния смисъл да фразеологизма – наивните му надежди, че ще може лесно да прекрати участието на семейството си в криминалната история, и идеализмът, с който подхожда след това, се обясняват единствено по този начин.
OKOT_JB_D01_00013.CR2Героинята на Наоми Харис е изобразена по-стереотипно и по-сексистки в рамките на действието – първоначалното й логично неодобрение на необмислената постъпка на съпруга й е изместено от задействания й майчински инстинкт при трогателния вид на приемните деца на руския мафиот. Впоследствие тя застава изцяло зад мъжа си, активно му помага и накрая дори го насърчава да доведе начинанието си до край, което изцяло вписва образа й в клишето за скучаеща раздразнителна жена, която се влюбва отново в съпруга си едва след като той извършва добронамерена глупост, достойна за главен герой в шпионски филм.
Our-Kind-of-Traitor-Everyone-PodMostaПерсонажът на руския мафиот Дима, изигран от Стелан Скарсгард ефикасно и безпроблемно, също се вписва в повечето стереотипи за престъпник в края на кариерата си, който се опитва да се придържа към набор от остарели етични правила и да изкупи престъпния си живот с грижи за семейството си. Образите на бюрократите от британското разузнаване също застъпват доста клишета и повече идетичност е придадена единствено на Хектор, изигран от Деймиън Люис, който има повече лична, отколкото каквато и да е друга мотивация зад действията си.
Режисурата на не дотам известната Сузана Уайт, която всъщност е ветеран от редица телевизионни продукции, е подчинена на стила на действието и създава добра атмосфера на съспенс и интрига. Точно заради нея и заради старателните представяния на актьорите в съответните роли „Изменник по вкуса ни“ всъщност си струва да бъде препоръчан. Филмът не е от калибъра на най-добрите адаптации на романи на Джон льо Каре като „Вечният градинар“ или „Дама, поп, асо, шпионин“ и няма да се бори за награди „Оскар“ догодина, нито пък може да се конкурира откъм популярност или комерсиална стойност с приключенията на Итън Хънт или Джеймс Бонд. По същия начин обаче и Джон льо Каре не ще бъде запомнен от историята на популярната култура като по-известен автор от Йън Флеминг, но това не го е спряло да създава романи с определен набор от безспорни качества, които са му осигурили собствено място в британската и световната литература. Същите качества, запазени в процеса на адаптация от романа на бележития писател, притежава и филмът на Сузана Уайт.

“Изменник по вкуса ни” тръгва по кината в България от 20 май 2016 година. (На постера в началото на ревюто е изписана датата “1-ви юли”, която важи за Съединените щати.)
Разпространява “Форум Филм България”.

Георги Петров
е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност “журналистика” в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ “По света и у нас”, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to