Какво се крие „Под камико“?

21.09.2018

Говорих ви вече за мъката от края на лятото и за превантивните мерки на тази мъка. Тогава беше 30-и август, в първоначалното писане на този текст вече е 15 септември и въпреки топлото време може би трябва да приема, че вече официално лятото си отиде. Официално, защото онова последно лятно планинско преживяване за мен отмина. Следващото изкачване дори и на хълм е с единствена цел сериозна консумация на червено вино в хижи.

„Скок-подскок“, ни казва водата на река Бовска

Преди винота обаче „Под моста“ отиде на експедиция „Под камико“, за да разбере какво се крие там. Отговорът е много водопади и скокове на река Бовска, стръмни пътеки, красиви неволни отклонения и няколко приказни герои.

Времето е още топло и може би имате шанс да изпратите лятото по екопътека „Под камико“. Пътеката започва от стадиона на гара Бов, на петдесетина километра от София и е чудесна за преборване на среднотежък махмурлук. Гара Бов вероятно сте чували покрай една друга доста посещавана пътека в района – Вазовата екопътека. За разлика от нея обаче, „Под комико“ е значително по-малко поддържана и това лесно ще разберете по пътеките, плътно обсадени от къпини и други трънести храстчета, които ще оставят красиво съзвездие от драскотини по краката ви.

По най-плътно обраслите пътеки снимането е невъзможно. Немалка част от маршрута обаче е приятна и лека.

Лятото не е най-доброто време за разходка там, защото пътеката се вие покрай множеството водопади на река Бовска, чието пълноводие е през пролетта след разтапянето на зимния сняг. Въпреки това и сега вода в реката не липсва. Водопадите са красиви, но компания им правят пластмасови бутилки и тубички от паста за зъби, затова може би трябва да вървите и да гледате с едно затворено око. А иначе водата е хладна и приятна, а до немалко водопади има лесен достъп.

Пътеката стига в село Бов, което за мен изглеждаше обезлюдено въпреки поддържаните къщи. В село Бов явно времето точно тази събота беше решило да поспре, а единствените признаци на живот бяха няколко млечнокафяви коне в далечината. Придружаваше ги възрастен мъж, облечен в една от онези стари избелели сини работнически престилки. Господинът седеше на почтително разстояние от конете и ми харесва да допълня картинката с това, че пушеше свита цигара, но не от хипстърски тютюн и листчета, а от онези, които се пълнят с машинка и изглеждат като старите „Мелник“.

Някъде там са онези красиви коне и кутията свити цигари.

Конете в село Бов сигурно са изключително щастливи създания, а надявам се и хората там, защото имат щастието да пасат (конете, не хората) из зелени дори в края на лятото високи поляни, обградени от още по-зелени (дори в края на лятото) широколистни гори. Сред цялата тази зеленина пък се подава водопадът „Под камико“, на който е кръстена екопътеката, и красивите мръснобели скали, които можем да видим по цялото Искърско дефиле.

Водопадът „Под камико“ в момента – за жалост, не е особено пълноводен
Тихото село Бов и препичащите се на слънце къщи.

За да стигнем до тях вървяхме по тясна скалиста пътека, често доста стръмна, почти непознаваща парапети и толкова неподдържана, че открихме известен чар точно в тази недокоснатост. Маркировка има, но на връщане определено я изгубихме, но и това имаше своя положителен ефект, защото се озовахме по горска пътека, която лесно можем да си представим като някогашен път на хайдути.

Три черти – две бели, пресечени от зелена, които в посока изкачване трябва да търсите винаги отляво. Това е маркировката на екопътеката.

По река Бовска има много от онези красиви тесни дървени мостчета и не се плашете, ако не са съвсем здрави – водата е плитка. Аз, разбира се, много бързо се оказах нагазила в калта около реката, която колкото и да е странно е доста малко предвид горския терен и съприкосновението му с вода (аз просто имам особен талант да се цапам). Ние вървяхме общо около 3 часа заедно с двайсетминутното ни отклонение.

Красивото ни отклонение от пътеката и една още по-красива хайдутка.

Носете си сандвич, защото едва ли ще намерите такъв в селото горе и го изяжте на някоя от поляните по пътеката. Носете си и приятна компания, защото много хора по пътя няма да срещнете. Носете си и въображение, за да видите и вие каруците по старите пътища, хайдушките дружини, които бързат по каменистата тясна пътека, самодивите, които надничат зад дърветата и дори онзи спящ змей, който се беше настанил с останките от средновековния манастир „Свети Панталеймон“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСлепите Вайши01.02.2017
Стажанти на "Под Моста"Силата да бъдеш първи на покрива на света18.05.2017
Йоанна АнтоваУикенд бягство: По пътя на виното13.08.2018

Още от Под Моста

Цветелинка ЦветановаQA върху общите заблуди и притеснения за дигиталното образованиеОбразование