Пет филма срещу тъгата от края на лятото

Колкото и да пием студени бири и да говорим, че е 35-и август, реалността е, че лятото си отива. Септември дойде, разхождайки кучето си вече забелязвам все повече пожълтели листа, горещините малко по малко отстъпват място на есенната прохлада, почивните дни около 6 септември ще си отидат бързо, a след някой последен планински поход или хванат слънчев лъч до палатките ни на язовир Доспат, лятото ще се е изтърколило като крушите, които вече падат из изсъхналите хълмища и се търкулват близо до казаните на баби и дядовци, а след това директно към бурканите със сладко или пръщината в мазата. Не бива твърде да тъжим обаче – идва времето на червеното вино, канелените сладки и дългите разговори в компанията на припукващи сухи дървета.

И все пак, носталгията по лятото винаги я има, независимо, че вече сме големи и много добре разбираме удоволствията на по-студените сезони, достойно конкуриращи се с летните радости. Предлагам ви да потърсим помощ от киното и да преминем плавно от лятото към есента и зимата. Няма да ви припомним само моментно смразяващи кръвта и ума филми, за да не разсърдим лятото, което тази година и без това беше немалко дъждовно – сред петте филма, ще намерите и ленти, които просто възхваляват красотата на есента. А кои пет филма избрахме за вас, за да ви помогнат да приемете края на лятото, разберете в следващите редове:

‘Breath’ (2017)

Обичам морето, обичам океана, в разбиването на вълните намирам някакво необяснимо усещане за спокойствие, но също и страх от повличащата водна маса. Изгледала съм всички ленти на света, в които красиви руси хора повеляват вълните, уважават водата и търсят адреналин в нейните необятности. Австралийският филм ‘Breath’ не е като никой от тях. Суров и дори циничен, филмът отхвърля клишета за водните спортове и разкрива истинската опасност – съвсем реална и близка до всеки, стъпил върху сърфа. В лентата няма слънце и пясък, а студенина и скалисти брегове и със сигурност може да втълпи здравословен респект от морето, който да се задържи поне до следващото лято.

“Зенит” (‘Zvizdan’, 2015)

Хърватската лента от 2015 година започва сюжета си през онази страшна 1991, която дава начало на дългите военни конфликти в бивша Югославия. “Зенит” можеше да е филм за любов сред сухите треви и под топлото слънце, но вместо това е филм за мъка. Лентата разказва три неслучили се любови и прескача през точно десетилетие, за да проследи колко време е нужно, за да може желанието за прошка да замени желанието за мъст. Първата любов приключва със смърт през 1991, следващата с невъзможната прошка и разяждаща омраза, третата – със закъсняло и нерадостно себеопрощение. Морето, високите хълмове, слънцето, летните цветя, топлината, безвремието – всички тези красоти на лятото присъстват в “Зенит”. Компания обаче им прави непрестанното усещане за безпокойство и точно то ни кара да погледнем далеч от привидната идилия на обстановката.

“Мустанг” (‘Mustang’, 2015)

Турската лента “Мустанг” намери място в този списък, по същата причина както “Зенит” – действието се развива сред горещите летни дни, но ни смразява с нищо повече от човешка мъка и с невъзможност за разбиране на другия. В този случай тази невъзможност е в неразбирането на чуждата свобода заради порядките на силно патриархално общество. Това неразбиране огражда с тел и решетки детството и съзряването на пет красиви момичета и ги принуждава да плуват сред въображаемо море от чаршафи вместо в истински води. “Мустанг” задушава и ограничава, а резултатът е, че само за едно лято, прекарано в абсолютен затвор и в непрестанен опит за ограничаване на каквито и да е било контакти, някои от момичетата загубват ум, други желание за семеен живот, едно от тях намира смъртта си, а най-малките – силите да избягат завинаги и далеч.

“Фантастичният мистър Фокс” (‘Fantastic Mr. Fox’, 2009)

С тази любима слоу моушън анимация започва по-приятната част от този текст, която цели да ни приготви за красотите на есента – за шарените килими от листа, за топлите плетени шалове, за сладкишите с есенни плодове и за сладката от дюли. Ако лентата на Уес Андерсън не беше американска, със сигурност щях да допълня и за домашната лютеница (гениално творение), но уви. “Фантастичният мистър Фокс” ще ни разсмее до сълзи с красивата си абсурдност, ще ни напомни за щастието, което ще намерим в прекрасно полудялото (си) семейство и ще нахрани окото с визуалното превъзходство на есенните цветове и с цялата красота на есента – от падащите листа, през узрелите житя, до тоновете ябълки, които предстои да се превърнат в сайдер. В нашия домашен случай – за многото грозде, което предстои да се превърне във вино.

“Шоколад” (‘Chocolat’, 2000)

Макар сюжетът на “Шоколад” да започва през зимата, да се движи през пролетните месеци, за да акостира на брега на реката през лятото, на нас той ни напомня по характера си на есента. Не само защото шоколадът е кафяв като нея, горчив като студенината, която тя носи след топлото лято и сладък като обещанията ѝ за душевна топлина, а защото в лентата топлината на шоколада, на странстването, на червените обувки се сблъсква със студенината на наложеното като морално, като правилно. Още една причина – всъщност особено важна, да смятаме, че “Шоколад” е сред най-подходящите филми, които да ни подготвят за есента е, че в него горещият шоколад е съвсем реален и отделен герой. А по-есенно от горещия шоколад и по-шоколадово от есента – няма.

Надяваме се първите три филма да не са ви вледенили твърде много. Но дори и това да се случило горещият шоколад за финал и десерт ще ви стопли в предстоящите захладнели дни. Ако и той не успее – то тогава гроздето, което предстои да се превърне във вино. Ако и виното не помогне, остава едно спасение – лютеницата на баба. За нея две мнения няма.

Илияна Маринкова

изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to