Конкурс „Развитие“ – едно добро място за смисъла и литературата

img_4192_result

Да организираш литературен конкурс само по себе си не е лесно.

20 години да подпомагаш българските писатели, да издадеш 24 романа, сред които „Естествен роман“ на Георги Господинов, „Майките“ на Теодора Димова, „Невъзможните убежища на поезията“ на Едвин Сугарев и „Образцов дом“ на Ваня Щерева изисква нещо съвсем различно. Изисква душа.

Събитието по повод 20-годишния юбилей на конкурса „Развитие“ отново доказа с колко много страст и любов към литературата се прави той.

Основателят на конкурса Александър Александров пише: “В такива конкурси организаторите влагат много положителни емоции и в последна сметка своите сърца“, а доц. Бойко Пенчев правилно допълва: „ Конкурсът за български роман на корпорация „Развитие“ навършва 20 години. Само по себе си това е малко чудо в тези нестабилни времена, в които много неща биват започнати, но малко са тези, които биват опазени и развивани в продължение на толкова дълъг период от време. Установяването във времето е още по-забележително предвид факта, че организацията и финансирането се осигуряват не от общини и държавни институции, а от частна корпорация”.

img_4196_result

Конкурс „Развитие“ е важен не само защото вече 20 години подпомага български автори и задава тенденциите в литературната ни среда, но и защото около него се е изградила една общност от интелектуалци, писатели, литературоведи и издатели, които участват дейно в дискусията за настоящето и бъдещето на българската литература. Затова, съвсем подобаващо, юбилеят беше отпразнуван освен с представянето на издадените романи, така и с дискусия, в която участваха Александър Александров, Ива Вълчанова и общественият съвет на конкурса.

Юбилеят на конкурса се състоя малко след като Милен Русков предизвика големи полемики с няколко коментара в личния си профил във Facebook и след решението на Божана Апостолова да отложи конкурса за поезия „Иван Николов“. Тези събития нямаше как да не повлияят и на конкурс „Развитие“ като част от екосистемата на литературния живот в България. Поради тази причина дискусията започна с три основни теми – отлагането на конкурс „Развитие“, преориентирането му към по-млади автори и атмосферата в родната литература.

img_4222_result

Александър Александров аргументира решението си да отложи конкурса така: Аз също реших да отложа конкурса “Развитие” за по-добри времена. Просто искам своеобразно да избягаме там, където няма такова нещо, където нещата са чисти, където животът започва и още е много млад. Там ще бъдем на добро място, на спокойно място. Там, това място, в което се създадоха тези приказки, тези тъги и страдания, не е добро място, особено за хората на литературата.

Наистина да се потърси спасение в младите хора изглежда като добро решение, но се появиха въпросите дали не е по-добре конкурсът, такъв, какъвто е, да бъде спасението? И дали промяната на конкурс „Развитие“ и нарушаването на една 20-годишна традиция няма да създаде още повече разделителни линии.

img_4194_result

Димитър Бочев, лауреат на конкурса и член на обществения съвет, каза: Аз нямам нищо против (б.р. конкурсът) да се обърне към младите, но нека със същото внимание се обърне и към старите, и нека единствен критерий да бъде художественият. Нека се обърнем към литературата, към литературните стойности.

Останалите членове на обществения съвет подкрепиха г-н Бочев, а Манол Пейков допълни, че конкурсът е една „отвоювана територия“ за българската литература и младежкият формат е добра надстройка, но не би трябвало да замени напълно конкурса.

Валери Стефанов напипа много точно големия проблем в разменянето на обвинения във Фейсбук, а именно това, че идват от общност, за която се очаква да мисли и говори различно, да възпитава и да провокира по интелигентен начин. Стефанов даде пример с други конкурси, които за този немалък период от време са „пламнали“ и „изгорели“, и допълни: Това е конкурс, който не е изгорял и ако го оставим да изгори в рамките на една емоция, мисля, че няма да е добре.

img_4221_result

Друга тема, която се открои по време на дискусията е наложителната нужда от повече и по-задълбочена редакция на ръкописите, преди да бъдат издадени. Според Алек Попов недостатъчната редакция е и причината българската литература и изобщо литературата от Източна Европа да не са толкова „конвертируеми“. Писателят даде идея конкурс „Развитие“ да еволюира в „своеобразна лаборатория“, където да се обръща повече време и внимание на ръкописа, което пък би донесло и по-висока стойност на завършения продукт. Захари Карабашлиев подкрепи Алек Попов и добави, че е изключително важно да се обособи и награда за редактор.

Събитието завърши с представяне на трите номинирани и издадени романа на тазгодишното издание на конкурса – „Остров крах“ на Ина Вълчанова, който взе и голямата награда, „Светата кръв“ на Антон Баев, както и „Nickname тийнейджър“ на Александър Томов.

Общественият съвет към конкурса не забрави да припомни, че класиците Захари Стоянов и Иван Вазов също са разменяли „любезни“ писма помежду си, но днес се помни само тяхното велико наследство. А едно евентуално отлагане на конкурса няма да накаже вече утвърдените имена в литературата, а точно обратното – „някой бъдещ лауреат, някой бъдещ писател“. Каквото и решение да вземе г-н Александър Александров наследството на „Развитие“ говори за него повече, отколкото каквото и да е било друго. Надяваме се, че конкурсът ще остане важна част от българския литературен живот още много години и ще носи смисъл напук на грозотата.

Пламена Крумова
е на 25 и е завършила СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to