Прави първия си пробив в литературата именно с тази си книга през 1968 г., когато по време на интервю с издателя Питър Бандер ван Дюрен споменава, че има ръкопис за нея. Творбата е издадена през 1971 г. с илюстрации на самия Пратчет и получава малко, но силно позитивни отзиви. Последват я научнофантастичните романи „Тъмната страна на слънцето“ и „Страта“, като с втория се заражда концептуалната идеята за Света на Диска – поредицата, чието начало е поставено през 1983 г. и която ще промени из основи фантастичната литература.
На поредицата с това име, станала впоследствие емблематична за името на своя автор, е поставено начало през 1983 г. с „Цветът на Магията“. Към днешна дата, тя представлява една от най-разработените фентъзи вселени в литературата и се състои от 40 книги с над 70 милиона продадени бройки, няколко албума с илюстрации, серията образователни четива „Науката на Диска“ и още множество допълнителни публикации. По някои от творбите са направени филмови адаптации – три игрални продукции на Скай 1 и две анимации, а истории от Света на Диска се разиграват редовно на театралната сцена.
Тери Пратчет е носител на множество награди и отличия, сред които British Book Awards’ „Фентъзи и Сай-фай Автор на Годината” 1994, Британската Награда за Научна Фантастика 1989, награда „Локус” за най-добър фентъзи роман на 2008 г., награда „Прометей” за най-добър либертариански роман 2003 и други. През 1998 г. получава звание Офицер на Ордена на Британската Империя и бива посветен в рицарство през 2009 г. за заслуги към литературата, като даже си изковава меч. „Имам съмнения, че заслугите ми към литературата се състоят в това, че избягвам опитите да пиша такава“, казва шеговито самият той, но допълва, че все пак е зарадван силно от събитието. Може да се похвали и с 9 почетни доктората от университети из цяла Великобритания, дадени му за обществен принос.
Първите издания от поредицата са опит за пародирането на клишетата, върлуващи масово във фентъзи литературата – т.е. са основно хумористични книги, целящи да разбият формите, които задушават жанра, като само от време на време Пратчет се спуска по склоновете на социалната сатира и загатва за по-големи възможности. В първата серия от поредицата се сблъскваме с Ринсуинд – провален магьосник, на когото останалите от Университета за магьосници гледат с пренебрежение, тъй като е неспособен да овладее дадености за професията като самодисциплина, отговорност, помпозност и сериозен подход към науката, какъвто се изисква от всеки себеуважаващ се магьосник.
Продължава на следващата страница
Подкрепи ни!