Сър Тери Пратчет и неговия свят на Диска

Встрани от литературата Птери, както му казват феновете, е ексцентрична и всестранно развита личност – влеченията му включват различни области на науката, интересува се живо от компютри и е запален геймър, участвал в създаването на няколко видеоигри по негови произведения, също така е и член на Фондацията за Орангутани на Обединеното Кралство, чиято цел е защитата на приматите от този вид.

Светът на Диска винаги е бил свързан с промяната. Още първите стъпки на новия читател са белязани от нея – новото начало след пожара в Анкх Морпорк по време на „Цветът на Магията”, завръщане в миналото в „Малки богове” и „Нощна стража”, за да бъдат разкрити онези моменти, предизвикали културни бури в Света на Пратчет – но всичко това е поднесено с лудешки хумор, сложни фантастични проблеми за решаване и една голяма беля в лицето на главните герои от различните поредици. Всеки от тях на този етап е архетип, но на Пратчетовата представа за неортодоксалност, с която осмива патоса на героичното фентъзи. Въпреки това за новия читател е лесно да не забележи основната арка на света на Пратчет и да го подмине като нищо повече от комично фентъзи – с щипка философия тук, разбира се, но нищо, което да предизвика голямо вълнение.

Постепенно това се изменя и заедно с вещиците и Смърт навлизаме в нов преходен етап от развитието на писателя и неговия свят. Акцентът се измества върху Анкх-Морпорк като център на действието, местата си сред страниците заемат нови герои като емблематичния кукловод и патриций на града Ветинари и командир Сам Ваймс. Преходът довежда Света на Диска до нова епоха, в която авторът се вълнува повече от социални теми, политика, технологичен прогрес и подкрепя това с увтърждаването на нови водещи герои или узряване на старите. Ваймс се отдалечава от нашата групичка и се заема с овладяването на реда в Анкх-Морпорк – което включва осуетяване на задкулисни заговори, усмиряване на дракон и куп други перипетии. Оставяме го да си върши работата и продължаваме напред.

Ставаме свидетели как през 2007 г. е диагностициран с рядка форма на Алцхаймер, позната като Синдром на Бенсън, която самият той описва в радиоинтервю като „досада“ и обявява, че приема болестта си сравнително философски и даже с намек за оптимизъм. Въпреки състоянието си той продължава да работи активно върху творчеството си, като от получаването на диагнозата досега е завършил и издал девет книги и е участвал в създаването на три филма за Света на Диска, като в интервю за A.V. Club от края на 2012 г. казва, че планира да продължава в същия дух. Два месеца по-рано споделя пред Елизабет Грайс от The Telegraph: “Очаквах досега да съм в много по-тежко състояние“. Формата на болестта, от която страда Пратчет, атакува задната част на мозъка, която отговаря за възприемането на визуални стимули. В резултат на това писателят понякога не вижда обекти, разположени точно пред него. Загубил е способността си да пише на ръка, затова диктува на асистента си или използва специален, разпознаващ реч софтуер, когато работи. Когнитивните му умения обаче са незасегнати. Самият Тери казва, че понякога му е трудно да разбере дали дадено явление е следствие от състоянието, или просто от възрастта му.

Откакто е диагностициран, Пратчет се занимава активно с подпомагане на изследването на Алцхаймер – участвал е в няколко документални филма по темата и през 2008 г. дарява 500 000 британски лири за каузата. Също така е и поддръжник на евтаназията. През 2009 г. обявява, че не възнамерява да умре от Алцхаймер: „Ще отнеса болестта със себе си“, казва той. Предполага се, че след диагностицирането си Пратчет е започнал да подготвя Света на Диска за дъщеря си, която също е писател. Някои от най-важните му герои търсят и намират своите наследници. Промяна има и в стила и темите, които избира – от силно саркастични те преминават на сериозни и дори мрачни. Пратчет се завръща към теми, за които е писал като по-млад, но ги разработва по-зряло и целенасочено.

На въпроса „Как бихте предпочели да ви запомнят – като велик писател или като неуморен защитник на правото на хората да умрат?“ отговаря с „Бих предпочел ‘Велик писател’, макар и да не се смятам за такъв… Някога бях журналист. Все още мисля за себе си като журналист и това е. Те говорят истината. Аз дори написах книга, наречена ‘Истината’.”