‘Nocturnal Animals’/„Хищници в мрака“ на Том Форд – филмово ревю

11.12.2016

„Любимите“ на целия ни екип киносноби винаги са обичали много да говорят за „многопластови“ филми. Присъствието на така наречената „многопластовост“ винаги е била причина за похвали по адрес на различни ленти през годините, а привидното отсъствие на такава – повод за безпощадна критика. Е, филм със сюжетно действие в три времепространствени линии, една от които е фиктивна, на практика дава нова дефиниция на понятието „многопластовост“ и най-големият му успех е, че го прави по достъпен и лесно разбираем начин за всички зрители. Това е „Хищници в мрака“ на Том Форд.

Ейми Адамс оглавява звездния актьорски ансамбъл, в който личат още имената на Джейк Гиленхол, Майкъл Шанън, Арми Хамър и редица други. Именно нейната героиня е главната сред пъстрата палитра от представени човешки персонажи – тя е основното действащо лице в две от трите сюжетни линии, а третата се развива изцяло в нейното въображение и е пречупена през нейния мироглед. Останалите герои, независимо от звездния статут на техните изпълнители, остават преди всичко в служба на разказаната история. За щастие, това не ги превръща в обикновени аксесоари към нея, тъй като Том Форд успява да ги обрисува живописно, пълнокръвно и с поне една определяща характеристика за всеки един от тях.

Първата от сюжетните линии се развива в настоящето, като извежда преди всичко гротескния фалш и трагичната празнота на съществуването на хората от предполагаемия „културен хайлайф“. Самата лента започва с шокиращо отвратителен монтаж на възрастна и доста корпулентна дама, която тресе голите си телеса около пилон, докато около нея се изписват имената на членовете на екипа, създал филма. В последващите сцени Ейми Адамс, покрита с неестествено тежък грим и облечена в маркови дрехи, води отегчителни и претенциозни подобия на разговори със смехотворно натруфени събеседници, дошли на нейната изложба, а след това – и на прием.

Поддържащите персонажи, гравитиращи около главната героиня на Ейми Адамс, варират от високомерната й майка през също толкова арогантните й колеги до костюмирания й съпруг кариерист, изигран от Арми Хамър с нужната доза унищожително безразличие. Сцените у дома им са не по-малко красноречиви от тези на героинята в публична среда, показващи студеното безстрастие в техните взаимоотношения. На тях контрастира фиктивната сюжетна линия, която главната героиня еднолично развива в съзнанието си, докато чете и визуализира книгата от своя бивш годеник, в която бушуват страсти, насилие и страх.

Авторът на книгата, който тя си представя още като главен герой в нейното действие, се играе от Джейк Гиленхол. Актьорът, който е в серия от доста успешни, независимо финансирани проекти, тук изпълнява двойна роля и се справя отлично както в амплоато на млад идеалист с писателски амбиции, така и в кожата на овдовял мъж на средна възраст в търсене на справедливост за убитите си съпруга и дъщеря. Изключително находчиво хрумване е кастингът на Айла Фишър в ролята на жената, извършен съвсем умишлено заради приликата на актрисата с Ейми Адамс, показвайки как главната героиня се опитва да проектира себе си в действието на книгата, докато я чете, но с модификации, каквито желае да постигне и у самата себе си. В тази сюжетна линия блуждае и персонажът на изключителния Майкъл Шанън, който в типичен стил приковава зрителското внимание във всяка сцена, в която участва, със страховитото си излъчване и сардоничното си поведение.

От чисто човешка и драматична гледна точка вероятно най-решаваща и силна е линията, която проследява младите версии на персонажите на Адамс и Гиленхол, които се срещат, влюбват и разделят под натиска на страничните обстоятелства и своите най-близки хора. Именно в това времепространство те се определят като личности и в този период се коренят причините за решенията им като по-възрастни. Диалозите тук са изпъстрени с остроумия и житейски истини, поднесени в точна последователност, така че да очертаят персонажите като личности. Филмът завършва със закономерен и логичен завършек на тази линия в настоящето, който, разбира се, няма да издам.

Том Форд успява да разкаже сложната си и многостранна история на достъпен и все пак стилизиран екранен език. Визията на модната икона си личи във всеки кадър, всеки костюм, всеки декор, който виждаме през обектива на камерата. Мислите и мненията му относно съвременната арткултура, обществените нагласи, междуличностните взаимоотношения и етиката на справедливостта са ясно откроени и майсторски вплетени в действието на неговия филм и диалозите на неговите персонажи. „Хищници в мрака“ е това, което въпросната съвременна арткултура трябва да бъде, а се губи в безумните си претенции и безкраен снобизъм – авторско произведение на изкуството със собствен стил и собствени идеи, достъпни за всеки един зрител на планетата и поднесени по максимално ефективен и интересен начин.

„Хищници в мрака“ тръгва по кината в България от 9 декември 2016 година. Разпространява „Форум Филм България“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаКиномания 2018: "Рудолф Нуреев: Бялата врана" на Ралф Файнс25.11.2018

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика